Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 28 май - 3 юни 2022 г.

Яков – Израил

Събота - 28 май
Еремия 30:5-7
5. Защото така казва Господ:
Чухме шум на треперене;
Страх има, а не мир.

6. Попитайте сега и вижте,
Мъж ражда ли?
Тогава защо гледам всеки мъж
С ръцете си на кръста, като жена, която ражда,
И лицата на всичките пребледнели?

7. Горко! защото велик е оня ден,
Подобен нему не е бивал;
Именно той е време на утеснението на Якова;
Но ще бъде избавен от него.

Борба с Бога

Неделя - 29 май
Битие 32:6
6. А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

Битие 32:22-31
22. А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1938 г. Яков - печатна грешка.}*.

23. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24. А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25. който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26. Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29. А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30. И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}†, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31. Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

Осия 12:3-4
3. В утробата той хвана петата на брата си,
И като мъж се бори с Бога;

4. Да! бори се с ангел, и преодоля
С плач и молба към него.
Бог го намери във Ветил, и там говори с нас, -

Исая 53:3
3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Данаил 10:5
5. като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато.

Исус Навиев 5:13-15
13. И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14. А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

15. А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

Битие 32:26
26. Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

Битие 32:28
28. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

Братята се срещат

Понеделник - 30 май
Битие 32:30
30. И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}†, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

Битие 33:1
1. След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

Битие 33
1. След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

2. Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

3. А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

4. И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

5. И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

6. Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

7. Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

8. Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

9. А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

10. Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

11. Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}‡, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

12. Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

13. Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

14. Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

15. А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

16. И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

17. А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, или кошари.}§.

18. И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

19. И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

20. Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}*.

Битие 32:4
4. и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

Битие 32:18
18. Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

Битие 32:18
18. Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

Битие 27:27-29
27. И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: -


28. Бог да ти даде от росата на небето,
И от тлъстината на земята,
И изобилие на жито и на вино.

29. Племена да ти слугуват
И народи да ти се покланят;
Бъди господар на братята си,
И да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
И благословен всеки, който те благославя.

Битие 27:29
29. Племена да ти слугуват
И народи да ти се покланят;
Бъди господар на братята си,
И да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
И благословен всеки, който те благославя.

Левит 22:27
27. Когато се роди теле, или агне, или яре, тогава нека бъде седем дена с майка си; а от осмия ден нататък ще бъде прието за жертвен чрез огън принос Господу.

Амос 5:22
22. Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си,
Няма да ги приема,
Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.

Оскверняването на Дина

Вторник - 31 май
Битие 33:18
18. И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

Битие 33:19
19. И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

Битие 26:1-33
1. И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

2. защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

3. остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

4. и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

5. понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

6. Затова Исаак се настани в Герар.

7. И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

8. А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

9. Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

10. И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.

11. Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.

12. И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

13. Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.

14. Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;

15. и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

16. И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

17. Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

18. А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

19. И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

20. Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова Исаак нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}*, понеже се караха за него.

21. После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}†.

22. Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}‡, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.

23. От там отиде във Вирсавее.

24. И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.

25. И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

26. Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата и военачалника си Фихола.

27. И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

28. А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

29. че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

30. Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

31. На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.

32. И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.

33. И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

Битие 34
1. А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

2. А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3. И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

4. И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

5. А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6. Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

7. А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

8. И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9. И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10. Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11. Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14. Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16. тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17. Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18. И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19. Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20. Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21. Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22. Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23. Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24. Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25. А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26. Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27. Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28. Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29. и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30. Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.}* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31. А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Левит 19:29
29. Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

Преобладаващо идолопоклонство

Сряда - 1 юни
Битие 34:30-31
30. Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.}* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31. А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Битие 35:1-15
1. След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2. Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

3. и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

4. И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

5. След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6. И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

7. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}†, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

8. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}‡.

9. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10. Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12. и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

Битие 31:19
19. А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

Битие 31:32
32. У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

Смъртта на Рахил

Четвъртък - 2 юни
Битие 35:15-29
15. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}*, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}†.

19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20. И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това.
А Якововите синове бяха дванадесет души:

23. синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24. синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25. а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26. и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29. И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 30:3
3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

Разширено изучаване

Петък - 3 юни
2 Коринтяни 12:10
10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Разказ

Ефесяни 3:20-21
20. А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

21. на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века.


Печат на страницата