Историята на Валаам е добре известна и често се използва за шеги, подобни на тази: “Ами ако Бог е могъл да говори чрез магарето на Валаам, тогава той би могъл да говори и чрез еди-кого си”. Обаче в едно отношение няма нищо забавно в тази история. Въпреки че може да бъде прочетена на различни нива, срещата на Валаам с Господа би могла да се разглежда като още един пример за това как грехът, ако не бъде победен, ако не бъде преборен с Божията сила, може да ни отведе в пътеките на унищожението.

За Валаам се говори три пъти в Новия Завет (2Петрово 2:15, 16; Юда 1:11; Откровение 2:14) и никой от тях не е ласкателен. Точно обратното, тази личност е прототип и символ на греха.

Петър говори за “лудостта” на Валаам. Обаче това не е лудостта на умопомрачения човек; по-скоро това е "лудостта" на човек, толкова обсебен от алчност, че е готов да направи това, което иска Валак - врага на Божия народ, - и то за пари, независимо колко е греховно.

Ако някой пророк като Валаам би могъл да бъде толкова “луд”, колко “по-луди” бихме били ние да правим нещо подобно, особено с жалкия му пример пред очите си?

Опитайте да се поставите на мястото на Валак, царя на Моав. Ето я тази огромна орда, успяла да излезе от великата египетска земя и оцеляла единствено по силата на чудото (какво друго?) в пустинята в продължение на четири десетилетия. И сега те лагеруват “на моавските полета” (Числа 22:1), недалеч от неговото царство?

Въпреки че народът не е отправял никакви заплахи срещу тях и няма намерение да ги завладява, разбираемо е, че Валак е обезпокоен. Все пак знае се какво са направили току-що на цар Ог от Васан и на цар Сион на аморейците, чийто народ вече е побеждавал Моав (виж Числа 21:26). Да не говорим какво се случва на ханаанците! (Числа 21:1-4). Не е чудно, че е неспокоен.

Има известна ирония във факта, че Валак, изправен пред враг, когото смята за непобедим, би потърсил пророк, служещ точно на Бога на народа, който го застрашава, и иска от него да прокълне Израел. Не знаем дали е осъзнавал какво върши, но от наша гледна точка е очевидно, че плановете на Валак са били обречени на провал още от самото начало. Човек може само да се чуди защо той не избира някой от своите местни “пророци”, за да моли моавските богове да ги защитят от Израел. Вместо това вика пророк на истинския Бог. Може би ключът към това се намира в Числа 22:6: “... прокълни ми този народ, защото са по-силни от мен; дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже знам, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет”.

Кой е Валаам?

“Валаам някога беше добър човек и Божи пророк; но бе отстъпил и се бе отдал на алчността. Но все още заявяваше, че е слуга на Всевишния. Бяха му известни Божиите дела в полза на Израел. И когато вестителите на Валак му съобщиха за искането на царя, той добре знаеше, че негов дълг е да откаже подаръците и да ги отпрати. Но се осмели да си играе с изкушението” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Валаам кара пратениците да останат при него тази нощ, обявявайки, че няма да даде окончателен отговор, докато не поиска съвет от Господа. Валаам трябва да е осъзнавал, че неговите проклятия не биха могли да навредят на Израел, защото той познава, или поне преди е познавал, израелевия Бог. Всъщност е нямало нужда да Го пита. Как би могъл да се надява на друг отговор? Както и да е, с поканата пратениците на Валак да останат, когато е трябвало веднага да ги отпрати, той се е поддал на изкушението. Все пак хората са дошли с “възнаграждение в ръце за врачуването” (Числа 22:7).

Забележете какво се случва при втората покана, когато те му обещават дори още повече. Бог му отговаря, че ако го повикат, може да отиде - само че трябва да говори това, което Той ще му каже. И ето че рано сутринта Валаам вече е оседлал магарето си и тръгва с пратениците на Моав. С други думи, въпреки всичките си претенции за преданост спрямо Бога и въпреки твърденията си, че не може да бъде купен на никаква цена, той с нетърпение очаква да се докопа до всички пари, които са му предложени.

Решен в сърцето си да вземе подаръците, които царят му предлага, Валаам тръгва с пратениците към Моав. Въпреки всичките му привидни твърдения за вярност, на които той може дори да си вярва, Господ знае какво става в сърцето на човека и реагира според това.

• Какво символично значение може да има фактът, че безсловесното животно може да види Господния ангел, а Валаам - предполагаемият Божи пророк - не? (Виж Софония 1:17; Матей 15:14; Откровение 3:17)

• Прочетете първия отговор на Валаам към магарето, след като то му проговаря. Помислете какво се случва. Какво разкрива Валаамовият безразсъден отговор за истинската природа на сърцето му и за размера на неговата алчност? Все пак какво биха направили повечето хора, ако някое животно започне да говори с тях?

• Как тази история разкрива Божията благодат дори към Валаам, въпреки дръзката му невярност?

През вековете е писано много за тази история, една от най-странните в Библията. Различните коментатори излизат с различни тълкувания. Обаче един момент изглежда ясен: Валаам е човек, който има специална връзка с Господа. Въпреки всичко Бог все още говори с него като с близък. И все пак Валаам е решен на всяка цена да удовлетвори собственото си греховно желание.

След случката с магарето Валаам идва при Валак. Интересно е да отбележим, че Валак завежда пророка до “високите Ваалови места” (Числа 22:41). Явно езичниците от Близкия изток строят светилищата си по върховете на планините, за да бъдат по-близо до божествата, на които искат да повлияят. Валаам заповядва на царя да построи на това място седем олтара и да принесе седем телета и седем овена върху тях.

“Той ги видя, подкрепяни от Неговата ръка, как влизат в долината на мрачната сянка на смъртта. Видя ги и да излизат от гробовете си, увенчани със слава, чест и безсмъртие. Видя изкупените да ликуват в неувяхващата слава на наново сътворената земя. Взирайки се в тази сцена, той възкликна: `Кой може да преброи пясъка Яковов или да изчисли четвъртата част от Израел?`. И когато съзря короната на слава върху всяко чело, радостта, струяща от всяко лице, и предвидя този безкраен живот на непомрачено щастие, той изрече тържествената молитва: `Дано умра както умират праведните; и сетнините ми да бъдат като техните`” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Представете си изненадата на царя, когато Валаам започва да благославя Израел. Въпреки яда си Валак все още не е готов да се откаже. Той завежда пророка на друг планински връх, откъдето се вижда само малка част от Израел, и построява още седем олтара, принасяйки отново телета и овни. Валаам отново започва “да търси гадания” (Числа 24:1). Вместо обаче Валак да получи проклятието, за което е готов да плати толкова много, Валаам – под влиянието на Бога – отново изрича друго благословение върху Израел. Трети път Валак прави седем олтара и жертви на друг връх, но Валаам знае, че е безсмислено да моли Бога за разрешение да използва магия срещу Израел. Гледайки към Израелевия лагер от този трети ъгъл, той отново благославя Божия народ (Числа 23:27–30; 24:1–10).

Този странен пророк остава в немилост пред царя заради провала си да прокълне Израел.

“Търсейки по-ясно познание, [мъдреците] се обърнаха към еврейските Писания. Валаам принадлежеше към магьосниците, макар по едно време да бе Божи пророк. Чрез Светия Дух той предсказа благоденствието на Израел и появата на Месия. Пророчеството на Валаам обявяваше: `Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел.` Възможно ли бе тази странна звезда да е изпратена като предвестник на Обещания?” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Изучаващите Библията отдавна виждат в тези думи месианско пророчество за идващия Изкупител Исус Христос. Символът на скиптъра (властта) и звездата (светлината) са уместни праобрази на Спасителя. Въпреки че по времето на пророчеството Господ използва символи от местно естество, имащи смисъл за онези, които ги чуват, принципите зад тези праобрази – Христовата власт и победа – са приложими за целия свят. Исус е Светлината на света и законният му Собственик. И независимо какви са човешките планове, в края на краищата целият свят ще Го види като Победител (виж Исая 45:23; Римляни 14:11; Филипяни 2:10).

Елън Уайт, Патриарси и пророци, гл. “Валаам”; и гл. “Блаженствата” и “Духовността на Закона”от книгата Мисли от планината на благословението.

“Човек, който измъчва животните заради това, че са под неговата власт, е едновременно страхливец и тиранин. Склонността да се причинява болка, независимо дали на други хора, или на безсловесните твари, е сатанинска. Мнозина не осъзнават, че тяхната жестокост ще бъде разкрита, защото бедните животни не могат да я разкрият. Но ако очите им можеха да се отворят - също като очите на Валаам, - щяха да видят Божи ангел, стоящ като свидетел, за да даде показания в небесния съд. Идва ден, когато ще бъде произнесена присъда над онези, които злоупотребяват с Божиите творения” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

1. Кои други духовни поуки можем да извлечем от историята на Валаам? Какво учи тя например за Божието върховенство, за свободната човешка воля и Божието провидение или за човешката греховност?

2. Размислете още малко върху идеята за “смъртта на праведния”. Ако трябваше да умрете днес, щеше ли това да бъде “смърт на праведен”?

3. Парите имат невероятно мощно покваряващо влияние във всички сфери на живота, включително и в религиозния. Как като християни да предпазим себе си, своята вяра и църква?

4. Прочетете Юда 1:11 и Откровение 2:14, които освен разгледаните вече стихове от посланието на апостол Петър, са единствените други в Новия Завет, в които се споменава за Валаам. Какво можем да научим от тях, за да разберем по-добре къде точно се отклонява тази личност?

Разказът за опита на Валаам да прокълне Израел срещу подкуп от богатства и почести, изкарва наяве неговата безмерна алчност и ненаситност. Десетата заповед ни предупреждава да стоим настрана от тази греховна човешка черта. Никой от нас не е имунизиран срещу нея или срещу какъвто да било друг грях. Ако грехът не бъде победен, може да ни доведе до окончателна гибел. Колко важно е да се учим от грешките на Валаам.

Църквата, която посещавам в Бразилия, е само на четири години, но членовете й са активни мисионери за Бога и мнозина са били прибавени към Божието семейство в резултат на техните усилия.

Брат Карлос Ари бил активен църковен член и ръководител на миряните цели 15 години. През тези години той споделял Божията любов с мнозина. Това го дарявало с голяма радост. Много от пожелалите да бъдат кръстени били доведени от Христос от брат Ари. Съпругата му Мария обаче не желаела да предаде живота си на Христос.

Понякога Мария посещавала църквата заедно със своя съпруг и с децата. Дори участвала в някои църковни мероприятия. Особено й харесвало да помага на бедните в нашия град. Учела децата да вървят в Господния път, но никога не предавала живота си на Христос. Карлос не можел да разбере какво пречи на съпругата му да вземе важното решение.

Веднъж, когато ги посетил, пасторът поканил Мария да предаде изцяло живота си на Исус и да запечата своето посвещение чрез кръщение. Нейният отговор го разочаровал: „Колкото повече говориш за кръщението, толкова повече време ще ми отнеме да се реша”, отговорила тя. Пасторът видял тъжното изражение върху лицето на Карлос. След известно време поговорил с него насаме и го насърчил да продължи да се моли за своята съпруга. Карлос го уверил, че не се е обезсърчил и че ще продължи да търси души за небесното царство. Продължил да се моли за съпругата си и да споделя Божията любов при всяка възможност. В съпругата обаче не се забелязвала промяна.

Настъпила Коледа и църквата направила приготовления за специално богослужение под надслов „Подарък за Исус”. Службата включвала кръщение и няколкото души, които щели да се кръстят, били подготвяни от Карлос за този момент. Мария съпровождала съпруга си и присъствието й очевидно носело радост в сърцето му.

След проповедта бе извършено кръщението. Пасторът посочи всеки човек като коледен дар за Исус. След това и последният кандидат влезе в басейна за кръщение. Това бе Мария. Със сълзи на очи Карлос и децата му излязоха пред църквата, за да може да даде своето свидетелство за този особен миг – специален дар за Бога и за семейството му. След това се помоли. Последните му думи бяха: „Аз и домът ми ще служим на Господа” (Ис. Навин 24:15).