Едно от най-удивителните откритя на миналия век беше астрономическо ­ разбирането, че съществуват милиарди галактики и че всяка от тях съдържа милиарди звезди. И макар че всеки ден се откриват нови, според последните данни са преброени около 125 милиарда галактики... Когато осъзнаем, че във всяка от тях има милиарди звезди и вероятно около тези звезди се въртят планети, не е трудно да разберем защо много хора вярват, че трябва да съществува живот и някъде другаде във Вселената.

Използвайки сложни радиотелескопи, хората се заемат с търсенето на извънземен живот. Имайки предвид размерите на Вселената и броя на звездите, разпръснати в нея, много вероятно е да не сме сами.

Ние като християни нямаме нужда от радиотелескопи, за да научим, че съществува живот извън нашата Земя. От Библията (и от Духа на пророчеството) разбираме, че не просто има други същества, но и че те се интересуват какво става тук, на Земята. Всъщност целият Космос е въвлечен във великата борба между Христос и Сатана ­ битка с последици, засягащи не само нас.

Тази седмица ще отидем там, където и най-големите телескопи не могат да погледнат ­ в сърцето на големия морален проблем, с който се сблъсква не само човечеството, но и цялото Божие творение.

В Писанията се разказва за много същества от други светове ­ интелигентни същества с неземен произход, чието съществуване се потвърждава от цялата Библия. Още в първата глава на Битие, където се описва как Бог създава света и произнася известните думи: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие” (Битие 1:26), не просто се загатва за съществуването на нещо извън нас, а за това, че то ни предшества и превъзхожда. Следователно ­ ние сме пришълци.

И макар да е ясно, че Божеството трябва да ни предхожда, за да ни създаде, Библията говори и за други същества в Космоса.

Както казахме вчера, докато учените са заети с търсенето на отговор на въпроса дали някъде съществува друга форма на живот, Библията показва, че такъв не само съществува, но и че той е обвързан със ставащото на земята, понякога по един твърде личен начин. Според някои от посочените по-горе текстове тези същества контактуват с хората, спасяват ги, дават им знание и т.н. Но вероятно това е съвсем малка част от начините, по които те общуват с нас. Това, че не винаги можем да ги видим не е най-важното в случая ­ съществуват твърде много неща, които не виждаме.

И така, Писанието разкрива пред нас един не винаги допадащ ни факт ­ съществуването на свръхестествени същества, които наистина са тясно свързани с човечеството.

Както разбрахме вчера, Библията е съвсем ясна по въпроса за съществуването на извънземен живот. Знаем обаче, че не всички същества във Вселената са приятелски настроени към нас. Напротив.

1. Къде започва борбата?

2. Къде продължава тази борба с нова сила?

3. Какви три неща върши дяволът срещу нас, описани в тези стихове?

4. Дяволът е разярен, защото “му остава малко време”. Какво означава това? (Виж Матей 25:41.)

5. Как успява Божият народ да се справи с атаките на врага?

Тези няколко стиха представят фона, на който се води великата борба между Христос и Сатана. Макар и започнала в Небето, тази борба сега се разгръща на земята. Нещо повече ­ ние сме въвлечени в нея и дяволът ­ неспособен да надделее над Михаил и Неговите ангели в Небето ­ сега е насочил усилията си срещу нас.

Вчера разгледахме началото на великата борба между Христос и Сатана и обърнахме внимание на това, че ние като човешки същества сме замесени в нея. Видяхме също, че сред нещата, които Сатана върши против нас, е и това да “клевети нашите братя денем и нощем” (Откровение 12:10).

Каквото и да се случва във великата борба между Христос и Сатана, ние ­ хората ­ сме в нейния център. Очевидно, атакувайки Бога, Сатана атакува и нас. Тази идея се забелязва в книгата “Битие”, където змията (Сатана) е свалена от небето на земята и води до падението на нашите земни родители, което пък от совя страна води до падението на цялата човешка раса с всички произтичащи от това ужасни последици (Римляни 5:12). Ясно е също, че Сатана печели надмощие поради това, което ни се случва, и освен всичко друго, което прави срещу нас, ни обвинява за греховете, които извършваме в падналото си състояние. В края на краищата, ако бяхме съвършени, за какво щеше да ни обвинява той? Но тъй като имаме много недостатъци, той има какво да каже срещу нас.

Както видяхме вчера, въпреки че Сатана обвинява Исус, Йоседековия син, облечен с изцапани дрехи, смъмреният е не Исус, а Сатана. Как е възможно това? Единствено чрез спасителния план, в който Христос побеждава Сатана и опровергава неговите обвинения. Езикът на Захария ­ за мръсната дреха и смяната на дрехата ­ е езикът на евангелието. Захария говори за спасителния план и за онова, което Христос прави за Своя грешен народ.

Макар и свален от Небето, Сатана пренася великата борба на земята. Чрез падението на Адам и Ева той въвлича в нея цялото човечество; чрез спасителния план Господ не само ни спасява от вечните последици на това падение, но и побеждава Сатана във великата борба.

Този текст не изяснява защо смъртта на Исус е средството, чрез което Сатана (а с него и неговият бунт) ще бъде окончателно победен. В спасителния план има по-важни точки от нашето спасение от греха. Трябва да помним, че грехът не се е зародил на нашата планета и че е започнал някъде във Всемира (Исая 14:12; Езекил 28:15). Въпреки че сме в центъра на великата борба, проблемите, които тя засяга, се проектират във вселенски мащаб. Те са всемирни.

“Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му чрез вяра. Това направи, за да изяви правдата Си в прощението на греховете, извършени по-рано, когато Бог дълго търпеше; за да покаже, казвам, правдата Си в настоящото време и да стане ясно, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус” (Римляни 3:25, 26).

Ако сте прочели внимателно дадените по-горе стихове, сте разбрали, че каквото и друго да е направил Христос на кръста, това е било и демонстрация на Божията правда.

Това ни води до един малко странен на пръв поглед теологически термин, който е важно да разберем. Терминът е теодиси, което означава “оправдаване на Бога”. Това не е оправдаване в смисъла, в който се оправдават хората (прощение на греховете им), а оправдаване в смисъл на реабилитация. Теодиси ­ означава реабилитиране на Божията доброта и справедливост въпреки съществуването на злото. Това е ядката на великата борба ­ откриването на Божията доброта и справедливост не само пред човешките същества, но и пред целия Всемир.

Представата за великата борба и окончателната реабилитация на Бога и Неговите дела оформят фона на спасителния план. Макар и да не отговаря на всички въпроси, това ни помага поне отчасти да разберем: (1) Защо трябваше Исус да умре? (2) Защо сме все още тук толкова дълго време след случилото се на Голгота? (3) Защо злото все още съществува? Концепцията за теодиси ни подготвя да разберем и причините за Изследователния съд, както и за това, защо на Бог изобщо Му “трябва” съда.

Накратко, ние не сме сами във Всемира ­ има и други същества, и пред тези “небесни началства и власти” (Ефесяни 3:10) въпросът с великата борба ще бъде разрешен и Бог ще бъде оправдан.

Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден, т. 12; Елън Уайт, Великата борба; Животът на Исус; Патриарси и пророци.

“...планът на изкуплението имаше една по-голяма и по-дълбока цел от спасението на човека. Не само заради това дойде Христос на земята. Не само за да могат обитателите на този малък свят да почитат Божия закон така, както трябваше да се почита, но и за да защити пред Всемира Божия характер. За този резултат от Своята велика жертва ­ заради нейното влияние върху разумните същества в другите светове, както и върху човека ­ точно преди разпятието Си Спасителят погледна напред и каза: “Сега е съдба на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:31, 32). Смъртта на Христос за спасението на човека не само щеше да направи небето достъпно за хората, но и пред цялата Вселена щеше да оправдае отношението на Бога и Неговия Син към бунта на Сатана. Тя щеше да покаже вечността на Божия закон и да разкрие естеството на греха, и резултатите от него” (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

1. Разговаряйте за службата на ангелите в личния ви живот.

2. За някои хора е трудно да повярват в идеята за буквална битка между невидимите сили около нас. Какви други примери за невидими реалности около нас можете да дадете (например: микроби, радиовълни и т.н.)? Как бихте могли да използвате тези примери, за да помогнете на някой скептик да осъзнае реалността на великата борба?

3. В групата разисквайте идеята за теодиси, като използвате и посочения цитат от Елън Уайт. Защо тази идея е толкова важна? Как ни помага да си отговорим на въпроси като този защо сме все още тук толкова време след кръста?

4. Познавате ли някого от вашата група някого, който точно в момента страда вследствие на великата борба? Ако е така, какво можете да направите като група, за да дадете на този човек утеха и надежда?

Джейн живее в Северна Уганда. Също като много хора от този район тя е

избягала от Южен Судан заради военните действия. За нея все още е опасно да

се завърне в родното си място. Тя е бежанец, но не живее в палатка и не се

изхранва от хуманитарна помощ. Живее в кирпичена къща със сламен покрив,

построена с нейна помощ. Всяка сутрин става преди зазоряване и изминава

четири километра до градината си, където отглежда касава и фъстъци, с които

изхранва семейството си. След това се връща у дома, измива се и извървява

още шест километра да преподава шиене на беженци в друго село.

Тъй като няма електричество, Джейн използва две ръчни шевни машини в процеса

на обучение. Хората се учат да кроят и шият, използвайки кафява амбалажна

хартия вместо плат. Когато придобият опит, Джейн им дава памучен плат за

кроене и шиене.

Джейн би могла да си намери работа в града, но предпочита да помага на тези,

които не могат да си позволят да плащат. Нейните курсове помагат да се

подобри живота на мнозина, които не биха могли да имат никакъв друг източник

на доходи. Джейн има голямо желание да учи жените да четат и пишат на родния

си език и на английски, но няма средства, с които да започне курс за

ограмотяване.

Шиенето и преподаването не са единствените дейности на Джейн. Няколко дена в

седмицата тя ръководи църковния хор и работата с младите. Често се връща у

дома след мръкване, за да приготви храна, да изпере и да изглади дрехите си.

Когато Джейн си мисли за бъдещето, тя не фантазира за по-лесен живот. Желае

да използва уменията и познанията си, за да помага на хората. Не получава

никакви пари от учениците си. Нейната работа е служба за Бога. Тя им

преподава и ги води до нозете на Исус. С такива помощници като Джейн Божието

дело напредва бързо в Южен Судан и Северна Уганда.