Семейната сага на Яков продължава: и добрата, и лошата. Обаче чрез всичко това се разкрива Божията намеса и верността Му към заветните обещания.

Тази седмица проследяваме още от живота на Яков, след като напуска Лаван, връща се към дома и трябва да се изправи пред Исав, жертвата на неговото коварство. Какво ще му стори сега неговият брат, така тежко онеправдан?

Хубавото за Яков е, че въпреки страха от предстоящите събития, Господ Бог на бащите му се явява отново в една случка, предвестник на събитие, което по-късно ще стане известно като „времето на Якововата скръб“ (Йеремия 30:5-7). Онази нощ Яков, измамникът, става „Израил“, ново име за ново начало, което накрая ще доведе до създаването на един народ, наречен по неговото име.

С други думи, въпреки всичко, което се случва, историята за патриарсите и техните семейства е разказана в Библията, за да ни покаже, че Бог е верен да изпълни обещанията Си и че ще го стори, въпреки че понякога неговият народ сякаш прави всичко възможно да осуети това изпълнение.

След като си тръгва от Лаван, Яков скоро преживява друга опитност с Бога. Известéн е, че брат му Исав идва с „четиристотин мъже“ (Битие 32:6). Яков се моли ревностно на Господа, макар да признава, че „не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си“ (Битие 32:10). Той наистина е разбрал по-добре смисъла на благодатта.

Как му отговаря Господ?

Яков е отчаян от събитията, съвсем разбираемо, и след като прави всичко възможно да защити семейството си, се настанява да лагерува за през нощта. Тогава изведнъж е нападнат от един „Човек“ (Битие 32:24). Това е дума, която може да носи специални нюанси, загатващи за божествено присъствие (Исая 53:3). Даниил я употребява за небесния свещеник Михаил (Даниил 10:5). С тази дума Исус Навин описва „военачалника на Господнето войнство“, когото нарича Господ YHWH (Исус Навин 5:13-15).

Всъщност по време на борбата трябва да е станало ясно за Яков, че се бори със самия Бог, както разкриват думите му: „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш“ (Битие 32:26). Нежеланието да пусне Бога разкрива също и силното му желание за опрощение и поправяне на отношенията с неговия Господ.

„Сега пред Яков се представи ясно грешката, която беше довела до греха му да придобие първородството чрез измама. Не беше разчитал на Божиите обещания, но се беше опитал със собствени усилия да предизвика това, което Бог щеше да осъществи в определеното от Него време и по Своя Си начин“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. София: Нов живот, 2019, с. 126).

А доказателство, че е опростен, е промяната на името му от напомнящо за греха му към възпоменаващо победата му. Ангелът казва: „Няма да се наричаш вече Яков [измамник], а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил“ (Битие 32:28).

От Фануил, „Божието лице“ (Битие 32:30), мястото на срещата с Бога, Яков продължава към срещата с брат си. След 20-годишна раздяла той го вижда да се задава с 400 мъже (Битие 33:1). Яков е обезпокоен и затова подготвя себе си и семейството си за евентуалните събития.

Яков се покланя седем пъти пред брат си (Битие 33:3), когото седем пъти нарича „господаря си“ (Битие 33:8), а себе си определя като негов „слуга“ (Битие 33:5; ср. с Битие 32:4,18,20). Важно е, че седемте поклона на Яков отразяват седемте благословения на баща му (Битие 27:27-29). Освен това, когато се покланя, преобръща благословението на баща си „народи да ти се покланят“ (Битие 27:29).

Сякаш намерението на Яков е да плати своя дълг пред брат си и да върне благословението, което му е отнел (Битие 33:11). Когато Исав вижда брат си, противно на всички очаквания, се втурва към него и вместо да го убие, го „целуна; и те заплакаха“ (Битие 33:4).

По-късно Яков коментира пред Исав: „Видях лицето ти като че видях Божие лице“ (Битие 33:10). Причината за необикновеното свидетелство на Яков е разбирането му, че Исав му е простил. Староеврейският глагол ratsah, „благосклонен“ (Битие 33:10) е теологичен термин, който се отнася до всяка жертва, която е „приятна“, „приета“ от Бога, т.е. носи идеята за опрощение (Левит 22:27; Амос 5:22).

Опитността на Яков с Божията помощ при Фануил, където вижда Господнето лице, сега се повтаря в опитността му с Божията помощ, определена от фразата, че сякаш е видял Божието лице. Яков преживява втори Фануил, като първият е бил подготовка за втория. Той е получил опрощение от Бога и от брат си. Сега наистина трябва да е разбрал, дори още повече отпреди, значението на благодатта.

След като Яков се помирява с брат си, той пожелава да се установи мирно в Ханаанската земя. Думата shalem, „безопасно“ (Битие 33:18), от думата shalom, „мир“, за пръв път характеризира пътуването му.

След като си купува парче земя от местните жители (Битие 33:19), той издига там олтар, с което показва вярата си и разбирането си колко много всъщност зависи от Господа. Всяка една от принесените жертви е акт на поклонение.

Обаче за пръв път в живота си Яков-Израил се сблъсква с проблемите, свързани със заселването в земята. Подобно на Исаак в Герар с Авимелех (Битие 26:1-33), Яков се опитва да се спогоди с ханаанците.

Историята за тази безчестна случка подчертава двуликата същност на героите и техните постъпки. Похотливият Сихем, който осквернява Дина, е описан също и като искрен човек, който се е влюбил в нея и иска да поправи стореното. Дори е готов да се подложи на заветния ритуал по обрязването.

Междувременно Симеон и Левий, които се представят като защитници на Бога и Неговите заповеди и се противопоставят на женитби с ханаанците (Левит 19:29), прибягват до лъжи и измама (Битие 34:13), готови са да убиват и да грабят (Битие 34:25-27). Техните постъпки са не само заслужаващи порицание (защо да не накажат само този, който е съгрешил?), но и носят потенциала за много допълнителни проблеми.

Колкото до Яков, той се притеснява единствено за мира. Когато му докладват за изнасилването на дъщеря му, не казва нищо (Битие 34:5). Обаче след като чува какво са сторили синовете му, открито ги укорява заради възможните последици: „Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми“ (Битие 34:30).

Веднага след недоволството на Яков, че мирът му с ханаанците е нарушен (Битие 34:30) и след изобличаването на синовете му (Битие 34:31), Бог го подтиква да напусне Сихем и да се върне във Ветил, за да поднови завета си. Всъщност Господ му казва, че щом стигне там, трябва да издигне олтар.

Междувременно първото нещо, записано след Божията заповед, е призивът на Яков неговите хора да изхвърлят ханаанските идоли, които са били заграбени след плячкосването на Сихем, и домашните божества, откраднати от Рахил (Битие 31:19,32). Всичко това също е от огромно значение за завета с Бога.

Тези идоли са били запазени и вероятно са им се покланяли въпреки посвещението на Яков на Бога. Не е било достатъчно да напуснат Сихем, за да избегнат ханаанското влияние. Яков трябва да се отърве от идолите вътре в лагера и в сърцата на хората си.

Процесът на покаяние се състои не само във физическо преместване от едно място на друго или от една църква в друга. По-важно е да се стремим чрез Божията благодат да очистим от идолопоклонство сърцата си, независимо къде живеем, защото можем да си направим идоли от почти всичко.

Когато Яков се покорява на Бога и тръгва напред според Божията заповед, Господ накрая се намесва и „ужас от Бога“ (Битие 35:5) връхлита всички народи наоколо и те не дръзват да нападнат патриарха. Тогава Яков е готов да се поклони, „той и целият народ, който беше с него“ (Битие 35:6), което подсказва, че семейното единство е възстановено. Яков дава на това място името Ел-Ветил, напомнящо за съня му със стълбата – белег, че връзката между небето и земята, която е била нарушена за известно време, сега отново е възстановена.

Този път акцентът пада върху Бога на Ветил, а не върху самото място. Подобна личностна нотка отново прозвучава, когато Бог напомня на Яков името му „Израил“ (Битие 35:10) с двойното обещание, носещо това благословение. Благословението на Яков първо означава плодовитост, предаване на родословието на Месия през много поколения народи (Битие 35:11). И второ, сочи към Обетованата земя (Битие 35:12).

Веднага щом напуска Ветил, три взаимосвързани случки бележат последната стъпка от пътуването му към Обетованата земя: ражда се последният му син, Рахил умира, а Рувим, първият му син от Лия, преспива с наложницата на Яков. Макар че текстът не казва защо младият човек би направил нещо толкова лошо, възможно е да е искал по някакъв начин да оскверни раждането на последния син на Яков и да унижи паметта на Рахил. Просто не знаем точната причина.

Раждането на последния син е свързано с Витлеем (Битие 35:19), който се намира в границите на Обетованата земя. Това раждане е първото изпълнение на Божието обещание за бъдещето на Израил. Акушерката пророчески се обръща към Рахил със същите думи, които Бог използва да вдъхне увереност на Авраам: „Не бой се“ (Битие 35:17; ср. с Битие 15:1).

Важно е, че Яков променя името, което умиращата Рахил е дала на сина си, Венони, което означава „син на скръбта ми“ и е символ на болката ѝ, във Вениамин, което означава „син на дясната ръка“ и вероятно подсказва посоката юг, за да изрази надеждата в Обетованата земя и всичко, което е казал Бог, че ще направи за Своя народ, след като се заселят там.

Обаче през това време Рувим има сексуална връзка с Вала, наложница на неговия баща и слугиня на Рахил (Битие 35:25; 30:3). Не знаем защо е извършил това скандално действие, освен ако не е просто още един пример за човешката порочност.

Необяснимо е, че Яков не реагира на това ужасно осквернение, въпреки че научава за него (Битие 35:22). Може би в онзи момент от живота си се е доверявал на Бога, че ще изпълни словото Си въпреки заобикалящите го грях и зло.

Именно този урок на вяра се подразбира от списъка с 12-те синове, които ще бъдат праотци на Израил (Битие 35:22-26). Не са най-приятните и любезни хора, както ще видим по-нататък. Обаче въпреки всички проблеми, семейни раздори, дори отявленото зло като при Рувим и Вала, Божията воля ще бъде изпълнена чрез това семейство, независимо колко объркана е ситуацията в него.

Прочетете главата „Нощ на борба“ от книгата на Елън Уайт „Патриарси и пророци“.

„Преживяването на Яков през онази нощ на борба и мъка символизира изпитанието, през което трябва да премине Божият народ преди второто идване на Христос. (…) Такава ще бъде опитността на Божия народ в последната битка със силите на злото. Бог ще изпита вярата на Своите, тяхното постоянство, тяхната увереност в силата Му да ги избави. Сатана ще се опитва да ги ужасява с мисълта, че случаите им са безнадеждни: техните грехове са твърде големи, за да бъдат опростени. Те ще чувстват дълбоко недостатъците си и когато си припомнят живота си, надеждите им ще бъдат попарени. Но когато си спомнят величието на Божията милост и собственото си искрено покаяние, те ще се молят за Неговите обещания, дадени чрез Христос на безпомощните, каещи се грешници. Вярата им няма да отпадне, понеже молитвите им не са получили незабавен отговор. Те ще се хванат за Божията сила, както Яков се хвана за Ангела, и душите им ще говорят: „Няма да Те пусна, ако не ме благословиш“. (…)

Обаче историята на Яков е и уверение, че Бог няма да отхвърли хората, които са се предали на грях, но са се върнали при Него с истинско покаяние. Чрез себепредаване и доверчива вяра Яков спечели това, което не успя чрез борби и със собствени сили. Така Бог научи служителя Си, че единствено божествената сила и благодат могат да му дадат благословението, за което копнееше. Така ще бъде и с хората, които живеят в последните дни. Докато ги обграждат опасности и отчаяние поглъща душата, те трябва да зависят единствено от заслугите на изкуплението. Сами не можем да направим нищо“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. София, 2019, с. 127,128).

Студентът първа година теология се затичал към стаята за молитва в адвентния университет Заокски, южно от Москва. Коленичил и се помолил: „Господи, защо ме благославяш? Толкова съм грешен.“

Двадесетгодишният Вадим Антюшин изпитал чувство за собственото си недостойнство, след като получил Божието благословение. Смятал, че не е достоен да учи в университет и да стане адвентен пастор. Току-що бил започнал първия си семестър, а вече получил дарение от 100 долара. За него това била голяма сума. „Господи, не съм достоен за тези пари – помолил се Вадим. – Ти си задоволил всичките ми нужди и нищо не ми липсва. Покажи ми какво да правя с тези пари.“ Вадим обменил сумата и след приспадане на десятъка му останали 6 000 рубли.

Вадим се присъединил към малка група студенти, които се срещали веднъж седмично, за да се молят. Чул един от студентите да призовава да се молят за него поради финансовите му затруднения. Вадим слушал, без да каже дума. Не го познавал и не знаел колко пари му трябват, за да си плати таксата. Същата вечер Вадим се върнал в стаята за молитва, за да се помоли: „Господи, бих желал да дам тези пари на моя състудент. Моля Те, благослови този план според волята Си.“

На следващия ден Вадим го заговорил.

„Колко не ти стигат за таксата“, попитал той.

„Шест хиляди рубли“, отвърнал студентът.

Вадим осъзнал, че Бог е отговорил на молитвите му. Нещо повече, Бог отговорил също така на молитвите на неговия състудент. Без никакво колебание Вадим му дал шестте хиляди рубли. Двамата се прегърнали.

След време двамата станали най-добри приятели.

„Двамата преживяхме много и той ми помогна по най-различни начини – разказва Вадим. – Благодаря на Бога, че придобих такъв приятел. Благодаря на Бога, че се грижи за нашите нужди, преди още да знаем, че имаме нужда. Преди да Го помолим, Той знае какво и чрез кого да ни даде. Важното е да Му имаме доверие.

„А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин (Ефесяни 3:20, 21).