Псалом 73 описва изумлението на псалмиста, когато наблюдава надменната гордост на безбожните. Те живеят в изобилие и спокойствие, в контраст със страданията на праведните. Тази несправедливост силно тревожи псалмиста (Псалми 73:2-16), който в недоумението си отива в светилището (Псалми 73:16,17). Там, в Божието присъствие, му е дадено по-дълбоко разбиране по темата.

Векове по-късно възрастният апостол се озовава на скалист затворнически остров поради вярното си свидетелство. В нещастието си той получава вестта, че поверените на грижата му църкви страдат. Но в този критичен момент получава видение, в което вижда възкръсналия Христос в небесното светилище. Там – също като при псалмиста – Господ разкрива на Йоан някои от тайните на този живот и съпътстващите го битки. Тази сцена от светилището му осигурява увереността за Христовото присъствие и грижа – уверение, което той трябва да предаде на църквите и на следващите поколения християни през всички векове до края на световната история.

Патмос е пуст, скалист остров в Егейско море; дълъг 16 км и 10 км в най-широката си част. Римляните са го използвали с другите околни острови като наказателна колония за политически затворници. Раннохристиянските автори, живели относително близо до времето на написването на книгата „Откровение“, единодушно твърдят, че римските власти са заточили Йоан на Патмос поради верността му към евангелието. Възрастният апостол със сигурност е понесъл на Патмос всички трудности на римското затворничество. Той сигурно е бил третиран като престъпник, окован във вериги, получавал е недостатъчно храна и е бил принуден да полага тежък труд под ударите на камшика от безмилостните римски пазачи.

„Патмос – гол, скалист остров в Егейско море – е избран от римските управници като място за заточение на криминални престъпници, но за Божия слуга това мрачно жилище става врата към небето. Тук, откъснат от многолюдието на живота и от активния труд на предишните години, той има близостта на Бога, на Христос и на небесните ангели и приема от тях наставления за църквата за всички бъдещи времена“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. „Патмос“. Изд. „Нов живот“, София, с. 257).

Последователите на Христос никога не бива да забравят, че винаги, когато се озоват в обстоятелства, подобни на тези на Йоан, те не са оставени сами. Същият Исус, Който е дошъл при Йоан с думи на надежда и насърчение сред трудностите му на Патмос, все още присъства с народа Си, за да го поддържа и крепи в трудни моменти.

„Било е събота, когато Господ на славата се явява на апостола в изгнание. Съботата е така свято спазвана от Йоан на Патмос, както и когато е проповядвал на народа в градовете и селата на Юдея. Той смята за свои скъпоценните обещания, дадени за този ден“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. „Откровението“. Изд. „Нов живот“, София, с. 262).

Откровение 1:10 ясно посочва, че апостол Йоан е получил видението в седмия ден, събота. Въпреки че гледа напред, към бъдещите събития, дори към второто идване на Христос (ср. с Откровение 1:7), наречено „денят на Господа“ (Исая 13:6-13; 2 Петър 3:10), Йоан говори за времето, по което сам той е получил видение за тези бъдещи събития и че това се е случило в събота, „Господния ден“.

Няма съмнение, че сред неговите страдания тази изпълнена с видението събота за него се е превърнала в предвкусване на живота без страдания, който той и верните от всички векове ще преживеят след Второто пришествие. Наистина в еврейското мислене съботата е възприемана като olam haba, „предстоящия свят“.

„Съботата, която Бог установява в Едем, е (…) скъпоценна за Йоан на самотния остров (…)

Каква събота е било това за самотния заточеник, винаги скъпоценна в очите на Христос, но сега възвисена повече от всякога! Никога не е научавал толкова много за Исус. Никога не е чувал толкова възвишена истина“ (Коментари на Елън Уайт, Адвентен библейски коментар, том 7. С. 955).

Йоан вижда Исус, облечен като Първосвещеник, да върви между светилниците.

Картината на Исус, вървящ между светилниците, сочи на Божието обещание към древния Израил Той да върви сред тях като техен Бог (Левит 26:12). В „Откровение“ светилниците представляват седемте църкви в Азия, до които първоначално е изпратена книгата (Откровение 1:20) и (както ще видим в сряда), светилниците също символизират Неговата църква в историята. Посредством Светия Дух бдителната грижа на Исус продължава да стои над Неговата църква на земята. Той постоянно ще бъде със Своя народ, докато не го заведе във вечния му дом.

Нещо повече, картината на Исус като Първосвещеник сред светилниците е заимствана от ритуалната практика в йерусалимския храм. Ежедневната задача на определения свещеник е да поддържа светилниците в Светая да горят ярко. Той подрязва фитилите и допълва с масло, а на други сменя изгорелите фитили, налива ново масло и след това отново ги запалва. Така свещеникът се запознава със състоянието на всеки един светилник. По същия начин Исус е запознат с нуждите и обстоятелствата на Своя народ и лично се застъпва за него.

Исус идентифицира Себе Си с титлите на Бога като „първият и (...) последният” (вж. Исая 44:6; 48:12). Гръцката дума за „последен” е eschatos, откъдето произлиза думата „есхатология“ (изучаване на последното време). Това показва, че фокусната точка на есхатологията е Исус Христос, Който има последната дума относно събитията на края. Той е „Живият” и държи „ключовете на смъртта и на ада“ (Откровение 1:18). Посредством Своята смърт и възкресение е получил властта да отвори портите на смъртта (Йов 17:16; Псалми 9:13). Всички, които Му се доверяват, ще възкръснат от гробовете за вечен живот (1 Коринтяни 15:21-23). Верните Негови последователи не бива да се страхуват, защото дори мъртвите са под внимателната Му грижа. А ако нещата стоят така с мъртвите, колко повече се отнасят до живите! (Вж. 1 Солунци 4:16,17).

Вестите, които Исус поверява на Йоан да изпрати до седемте църкви, са записани в Откровение, 2 и 3 гл. Приложението им се изразява на три нива:

Историческо приложение. Тези вести първоначално са изпратени до седем църкви, разположени в богати градове на Азия от I век. Там християните се сблъскват със сериозни предизвикателства. Няколко града издигат поклонение пред императора в своите храмове като белег на лоялността си към Рим. Поклонението пред императора става задължително. Освен това от гражданите се очаква да участват в публичните събития и езическите религиозни церемонии. Тъй като много християни отказват да участват в тези практики, те се сблъскват с изпитания, понякога дори с мъченическа смърт. По поръчение на Христос Йоан пише на седемте църкви, за да им помогне да посрещнат предизвикателствата.

Пророческо приложение. Фактът, че „Откровение“ е пророческа книга, но че само седем църкви са избрани да получат тези вести, посочва пророческия характер и на самите вести. Духовното състояние на седемте църкви съвпада с духовното състояние на Божията църква през различни исторически периоди. Седемте вести имат за цел да предоставят – от небесна гледна точка – панорамен поглед на духовното състояние на християнството от I век до края на света.

Универсално приложение. Също както цялата книга „Откровение“ е изпратена като едно писмо, което да бъде прочетено във всяка църква (Откровение 1:11; 22:16), така и седемте вести съдържат поуки, приложими за християните от всеки век. По този начин те представляват различните видове християни във всяко време и на всяко място. Например, докато днес християнството като цяло се характеризира като лаодикийско, някои християни могат да се отъждествяват с характеристиките на някои от другите църкви. Добрата новина е, че каквото и да е духовното ни състояние, Бог „приема падналите в грях човешки същества там, където са” (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. Гл. „Боговдъхновеността на пророците“. Изд. „Ел Уай“, София, 18).

Ефес е столица и най-голям град на римската провинция Азия, разположен на главни търговски пътища. Като ключово пристанище на Азия той е изключително важен търговски и религиозен център. Градът е пълен с такива обществени сгради като храмове, театри, гимнастически салони, бани и публични домове. Известен е с магическите си практики и изкуства. Градът е прочут още с неморалността и суеверията си. Но най-влиятелната християнска църква в провинцията се намира именно в Ефес.

В началото ефесяните са известни със своята вярност и любов (Ефесяни 1:15). Въпреки че преживява натиск и отвън, и отвътре, църквата, християните в Ефес остават твърди и верни. Те работят усърдно и са верни докрай; наистина не могат да приемат фалшиви апостоли помежду си. Но тяхната любов към Христос и другите църковни членове започва да отпада. Въпреки че хората са твърди и верни, без любовта на Христос съществува опасността дори техният собствен светилник да угасне.

Пророчески погледнато, ситуацията в църквата в Ефес отговаря на цялостната ситуация и духовно състояние на църквата от 31 до 100 г.сл.Хр. Апостолската църква се характеризира с любов и вярност към евангелието. Но към края на I век църквата започва да губи пламенността на първата си любов, като по този начин се отдалечава от простотата и чистотата на евангелието.

„Преследването на Йоан се превръща в средство на благодатта. Патмос бива облян от славата на възкръсналия Спасител. Йоан е виждал Христос в човешки вид, с белезите от гвоздеите по ръцете и краката Му, които винаги ще бъдат Неговата слава. Сега му е позволено отново да види Своя възкръснал Господ, облечен с толкова голяма слава, колкото човешко същество е способно да види и да остане живо.

Появата на Христос пред Йоан трябва да бъде за всички – вярващи и невярващи – доказателство, че имаме възкръснал Христос. Тя трябва да дава жива сила на църквата. Понякога тъмни облаци обкръжават Божия народ. Изглежда, че потисничеството и преследването ще го смажат. Но в такива моменти са давани най-поучителните уроци. Христос често влиза в затворите и се разкрива пред Своите избрани. Той е с тях в огъня на кладата. Както в най-тъмната нощ звездите блестят най-ярко, така и най-блестящите лъчи на Божията слава се разкриват в най-дълбокия мрак. Колкото по-тъмно е небето, толкова по-ясни и впечатляващи са лъчите на Слънцето на Правдата, възкръсналия Спасител“ (Уайт, Е. Младежки инструктор, 5 април 1900 г.).

Джанис Кларк нямала намерение да осиновява дете, но телефонът иззвънял в един студен мартенски ден.

„Ще родя дете, което не мога да задържа, и се чудя дали няма да го вземете“, казала Анет.

„Какво имаш предвид „да го вземете“, попитала Джанис, 47-годишна учителка по физическо възпитание в адвентното мисионско училище Мамави Атоскетан в канадската провинция Алберта.

„Искам да го осиновите“, заявила Анет, която била на 18 години и вече майка на две деца.

Джанис не смятала, че момичето говори сериозно, но се опитала да се срещне с нея и с родителите й. Усилията й останали безрезултатни.

След два месеца телефонът на Джанис звъннал. Отново се обадила Анет.

„Ще можете ли да дойдете в болницата, за да ме подкрепяте по време на раждането?“

Детето щяло да се роди с цезарово сечение.

Джанис и съпругът й имали пет биологични и деца и още четири приемни. Пристигнали в болницата рано сутринта. Сестрата ги поздравила с думите: „О, вие сте осиновителите.“

Джанис била в шок. Смятала, че Анет има някакви други планове за бебето, тъй като била споменала за осиновяването само веднъж по време на телефонен разговор.

В болничната стая попитала родилката какви са плановете й.

„Как ще се казва бебето?“

„Това бебе е ваше – отвърнала Анет. – Вие трябва да му дадете име.“

Едва тогава Джанис осъзнала, че това дете ще бъде нейно.

Само след няколко часа се родило здраво момче. Датата била 12 май 2016 г. Джанис останала в болницата през нощта и след ден взела бебето у дома. Нарекла го Хъксли.

Джанис вярва, че е получила бебето от Анет поради любовта, която проявявала в училище.

„Не става въпрос за мене лично – казва тя. – Дълги години работех със семейството й. Тя заедно с всичките си братя и сестри знаеха, че учителите ги обичат. Ето защо ме помоли да станем родители на бебето.

Сълзи се стичаха по лицето на Джанис, докато разказваше.

„Толкова е смиряващо да знам, че съм създала такова впечатление. От мене се очаква да уча Хъксли за неговия Създател.“