По времето на Исус свещеникът решаваше кой е прокажен. Беше и единственият, който можеше да реши дали болният е излекуван.
Въпреки, че същите тези прокажени продължаваха да си имат проказата, те направиха това, което Исус им каза. Отправиха се директно към свещеника. И както си вървяха по пътя, бяха излекувани! Раните им изчезнаха, а кожата им стана хубава, мека и нова. Отново можеха да чувстват краката си. Отново можеха да бягат! Нямаха търпение да видят свещеника! И скоро да се приберат в къщи!
Исус и учениците му наблюдаваха отдалечаващата се група. Неочаквано един от заминаващите се спря. Обърна се и се върна. Той крещеше нещо. Дали това беше: "Нечист, нечист"? Не, не, то звучеше като: "Слава на Бога! Слава Бога!" Прокаженият бягаше обратно към Исус и щом го наближи, се хвърли в нозете Му.
- Благодаря ти Исусе, - каза той. - Благодаря ти, че ме излекува!
Исус му се усмихна. Той се радваше, че човекът е добре. Радваше се и, че излекувания се върна да Му благодари. Тогава Исус се обърна към учениците си.
- Знам, че имаше десет болни, които сега са добре. Къде са останалите девет? - попита Той.
Исус обича да прави хората щастливи. Той обича също хората да казват: "Благодаря". Нека бъдем като този, който каза: "Благодаря Ти".
|