Избягах от дома, когато бях на 12 и израснах по улиците на Тринидад. Преживявах като крадях и продавах наркотици. На 18 години се върнах в Тобаго, където живееше майка ми. Тя бе станала адвентистка и искаше да ходя на църква с нея, но аз не проявявах никакъв интерес.

Ожених се за добра жена, но не се промених. Тя ходеше на църква и се молеше за мене, а в същото време аз залагах на комар. Тогава се случи нещо и аз осъзнах, че животът ми върви в погрешна посока. Почти не познавах децата си и в мене те виждаха само един лош пример. И така, една събота отидох на църква със съпругата ми и предадох живота си на Христос. „Това е в отговор на молитвите ми!” извика тя.

Трябваше да направя много неща, за да се помиря с Бога и със семейството си. Той спаси и мене, и брака ми въпреки самия мене.

Църковните членове ме подкрепяха с молитви и ме насърчаваха да работя. Израствах в Христос и се подчинявах, когато ми казваше да споделям вярата си с другите.

Разказах на всичките си приятели, колеги и хора от улицата как Бог ме е променил. Настоявах сами да опитат и да Му дадат възможност.

Въпреки това бях силно изненадан, когато Бог ме призова да проведа евангелизаторски събрания, защото нямах дори начално образование. Пристъпихме с вяра и превърнахме събранията в семейно дело. Съпругата ми пееше, дъщеря ми помагаше с програмите, а синът ми се оправяше с озвучителната уредба. Когато събранията бяха на приключване, хората ме помолиха за още и ние решихме да ги продължим с цяла седмица. Дванадесет души се кръстиха.

Рони бе един от най-добрите ми приятели. Той ми помогна да ремонтирам покрива на църквата и бе готов на всичко, за което го помоля. Единственото, което ми отказваше, бе да допусне Бог в живота си. „Ще отида на църква в деня на погребението си”, заяви той. Разговаряхме, аз се молих и го убеждавах, но той отказваше. Един ден внезапно почина от масивен инфаркт на 45-годишна възраст. Смъртта му бе голям удар за мене. Почувствах, че съм предал Бога, защото приятелят ми бе отказал да приеме Исус за свой Спасител.

Участта на Рони ми помогна да осъзная, че смъртта е само на един сърдечен удар от нас. Не мога да допусна някой да си тръгне, без да споделя Божието слово с него. Може би никога повече няма да имам възможност за разговарям с него. Мисля си за хората, които съм подлъгал с наркотиците, преди да стана християнин. Сега искам да доведа всички тях до Христос.