Живея във Владивосток, голямо пристанище на източното крайбрежие на Русия. Малката ми дъщеря бе сериозно болна и аз започнах да се отчайвам заради здравословното й състояние. Молих се на великия небесен Бог и Той я излекува! Исках да му благодаря за чудото, като ходя на богослужение, но не знаех в коя църква да се моля. Един приятел ми предложа да посещавам адвентната църква в другия край на града.

Бях впечатлена от скромността на службата. Тръгнах си с мир в сърцето след богослужението. Продължих да ходя там и след време се присъединих към адвентната църква. Броят на членовете нарастваше и след време наехме салон, където да се събираме, но въпреки това не можехме да поберем всички желаещи да присъстват. Молехме се за още място за богослужение и аз не надявах то да е близо до дома ми.

Наехме ресторант, където да провеждаме службите. Мястото бе спокойно, но в съседство един туристически клуб вдигаше толкова шум, че пречеше на събиранията. Молехме за по-подходящо място, където да се съберем всички и в същото време да е далеч от ежедневния шум.

Работех в детска градина и не след дълго попитах управителя дали можем да я наемем за службите си. Беше ни разрешено да използваме залата в събота. Тя бе голяма, просторна и тиха. Тогава някой написа анонимно писмо, изпълнено с гняв и критикарство, в което питаха как е възможно да се позволи на религиозна група да се събира в детска градина.

Бях силно обезпокоена, че службите ни могат да създадат проблеми за детската градина, която има добра репутация в града. Опитах се да предоставя проблема в Божиите ръце, но отново и отново бяхме атакувани. Всичко това беше толкова стресиращо, че аз се разболях. Църковните членове се молеха за мене и за детската градина и Бог откликна. Възстанових се физически и всички обвинения бяха отхвърлени, когато родителите на децата ни защитиха.

Градските власти на Владивосток разрешиха на основната ни църква да построи своя сграда и евангелизаторски център. Макар че не виждаме по човешки как ще намерим средства за построяване на такава църква, знаем, че Бог ще се погрижи за нас. Просто горя от желание да споделям вестта му с моите колеги и приятели.