Мария Медина израснала в Чили в семейство на баща грубиян. Трябвало да напусне училище още на 15-годишна възраст, за да работи. Година по-късно майка й избягала от дома и я взела със себе си. Забременяла на 18, но предпочела да отгледа детето си сама, вместо да рискува да му създаде дом със същия баща грубиян като нейния. Наела малък апартамент за себе си, бебето, майка си и брат си. Опитвали се да се справят с трудностите според възможностите си.

Когато била на 21 години, съседка адвентистка й дала религиозна литература и й предложила да изучават Библията заедно. На Мария й харесало да чете Библията. За първи път в живота си осъзнала, че Бог я обича. Започнала да посещава Църквата на адвентистите от седмия ден и изпитала истинска радост от връзката си с Бога.

Когато чула за силата на прощението, осъзнала, че трябва да прости на баща си за това, което е причинил на семейството. Алкохолизмът му бил отнел всичко, за което семейството се трудило толкова много, но въпреки това той продължавал да пие. Месеци наред се молила за сила да се срещне с него, докато накрая почувствала, че може да го посети. “Татко – казала тя, - прощавам ти всичко, което стори на мен и на цялото ни семейство. Искам да живея без омраза в сърцето си и затова ти прощавам.”

“Как можеш да ми простиш за онова, което направих на теб и на майка ти?” След това й разказал, че се опитва да спре пиенето, но все още не е успял напълно да се освободи от този порок, макар че вече пиел много по-малко от преди.

Майката на Мария и брат й са глухи. Тя споделяла вярата си с тях, но им било много трудно да се сприятелят с хора от църквата. След време обаче приели адвентната вест и се присъединили към църквата.

Мария се радва, че Бог донесъл толкова добри неща в живота й, който бил започнал толкова зле. Тя с удоволствие говори за вярата си с хората около себе си.