В Судан се води гражданска война още от времето, преди да се родя. Когато станах на

12, се записах в армията. Веднъж вървях по пътека близо до едно село, когато чух

няколко души да спорят нещо по религиозни въпроси. Не изповядвах никаква религия, но

ми стана интересно и се спрях да слушам.

Според нашите обичаи ние слушаме, когато гостите говорят. Селяните обаче спореха с

гостите си. Настоях да ги оставят да говорят. Разискваха въпроса за почивния ден.

Селяните се спряха за малко, но след това пак започнаха да спорят. "Нека тези, които

искат, да спазват неделята, и тези, които искат - да спазват съботата", заявих аз.

Разбрах, че гостите живеят близо до мен. Отидох при тях, за да поговорим на

религиозни теми. Усетих, че знаят много неща, но се опитах да ги провокирам, за да

започнат да спорят. Когато отказаха, започнах да задавам сериозни въпроси. След

време започнах да изучавам Библията и накрая реших да тръгна с тях. Но преди още да

се кръстя, бях изпратен на предна линия.

Когато разказах за новата си вяра на приятелите си войници, те останаха крайно

изненадани, тъй като знаеха, че пуша опиум. След като чуха, че съм изкоренил

храстите с опиум, някои от тях страшно се ядосаха, защото по този начин загубиха

един доставчик. Намериха евангелизаторите, които ми бяха преподавали библейски

уроци и ги набиха. Евангелизаторите не се осмелиха да избягат, тъй като се

страхуваха, че ще бъдат убити.

Започнахме да губим битки и войниците се разбягаха. Аз потеглих към Уганда, където

се установих като бежанец. Там Бог ме научи да чета Библията. Станах евангелски

работник и се завърнах в Судан, за да работя за Божието дело.

Споделих за вярата си със Саймън, разказах му какво Бог е направил за мен и му

обясних всичко за адвентното учение. Саймън стана адвентист, но съпругата му

отхвърли новата му вяра и го напусна. Когато обаче видя промяната в живота му, тя се

завърна и също се кръсти. Сестрите му също приеха адвентната вяра. Разнесе се мълва

за преобразяването на Саймън и хората от селото му бяха толкова удивени от

настъпилата промяна, че много от тях започнаха да изучават Библията с него и също

станаха адвентисти.

Споделям вярата си с всеки, с когото мога, както в бежанския лагер, така и в родния ми

край. Колко безценно е да се чете Божието слово и да се разнася сред хората, след

което да виждаме как вярата им расте и те приемат Божиите истини.