Ина е вдовица, която живее в планинско село в южната част на Филипините. Ина е думата на местния диалект за майка и чудесно й подхожда. Когато децата в селото плачат за майките си, които са на работа, Ина ги утешава. Когато някой в селото е болен, Ина му носи билки и корени, за да го лекува.

Макар че в селото на Ина няма адвентисти, Ина се покланя на Бога заедно с децата. Тя смълчава шумните и им напомня да слушат учителката.

Когато събира сладки картофи от градината си, Ина заделя част от тях за мисионерите.

Когато буря разруши половината покрив на колибата на мисионерката, Ина отиде да й помага. Тя е майка на всички.

Един ден Ина не отишла на сутрешното богослужение в училището. Не се появила и на вечерното. Мисионерките започнали да се безпокоят и тръгнали да я търсят. Отишли до дома й и я извикали, но никой не отговорил. Някой в тъмното обаче се закашлял.

Един съвсем тих глас ги поканил: “Влезте!” Учителите се качили по дървената стълба и вътре намерили Ина болна и свита върху одеяло.

“Какво се e случило”, попитала една от учителките и докоснала челото й. После обляла с вода горещото й тяло и попитала дали децата могат да й попеят.

“Моля ви, пейте”, казала Ина.

Децата започнали да пеят песни, които Ина познавала добре. Сълзи се стичали по бузите й. “Моля ви, спрете да пеете и се молете за мен.”

Децата навели глави и се помолили за Ина. “Скъпи небесни Татко, наш велик Лекар, молим те докосни Ина и я излекувай, за да може отново да ти се покланя.”

След молитвата Ина казала на децата: “Бъдете добри, обичайте се един друг, слушайте родителите си и обичайте учителите. Бог ще дойде скоро, за да ни вземе на небето. А сега, моля ви, пейте.”

Ина все още била болна, когато мисионерката напуснала селото, за да отиде на годишната среща в колежа Маунтин Вю. През цялото време се молела да види Ина жива, когато се завърне.

Част ІІ /Юген Денсинг/

След като се помолила за Ина, една от мисионерките на Име Вирджи казала довиждане и потеглила за колежа Маунтин Вю. Размишлявала за думите на Ина: “Ще живея, защото вие се помолихте за мен.”

Когато Вирджи се завърнала в селото, децата се затичали да я посрещнат. “Ина е добре, Ина е добре”, извикали те. Вирджи се забързала към колибата на Ина, за да я види с очите си.

Ина наистина била добре. Била измита, а косата й – сресана. Можела да ходи, да готви и да утешава другите. Посрещнала посетителите и ги поканила да влязат, за да чуят за нейното изцеление. “Това е чудо”, промълвила Вирджи.

После й казали, че децата всеки ден ходили до дома на Ина, за да й пеят. Носели си картинки и провеждали богослужението в нейната колиба, тъй като Ина била прекалено слаба да ги посещава в училището. Когато Юген, мисионерката, която останала в селото, разказала историята за мъртвото момиче, което било възкресено от Исус, Ина обещала: “Аз също ще се оправя. Този Исус, Който може да възкресява мъртви, може да излекува и мен.”

Когато Юген се опитала да я изкъпе, Ина отказала. Била сигурна, че ще умре, ако я изкъпят. Но Юген й напомнила, че сама се къпела в студената река и се чувствала здрава. Накрая, след много протести и сълзи, Ина била изкъпана и облечена. Усмихнала се за първи път от много дни.

В съботната сутрин Ина попитала дали може да присъства на богослужението. Юген й казала, че все още е твърде слаба и би трябвало да си остане вкъщи. Но по време на богослужението Ина слязла по стълбите и се опитала да отиде до мястото за срещи. Била прекалено слаба, за да ходи, затова пълзяла на ръце и колене. Когато децата я видели, веднага се затичали към нея. Накрая я поставили да седне върху пейката.

“Трябваше да си останеш у дома”, любезно й напомнила Юген.

“Не – отговорила Ина. – Не мога да лежа там, докато вие се радвате на тези прекрасни истории тук. Не се безпокойте за мен. Скоро ще бъда съвсем добре.”

“Каква вяра!” си помислила Юген.

След няколко дена Ина била достатъчно силна, за да ходи. Тя можела дори да копае картофи в градината си. Силната й вяра в Бога й помогнала да се възстанови.