"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Урок за сираци в Русия
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Предизвикателството изглеждало непреодолимо.

Наталия Балан, 59-годишна жена, не знаела как точно да направи така, че Бог да стане реалност за двамата братя, които била взела от сиропиталище.

Двете момчета – десетгодишният Данил и деветгодишният Никита – били преживели неописуеми страдания от баща си алкохолик, а след това и в сиропиталището. Майка им била починала.

Наталия и съпругът й Яков, пенсиониран адвентен пастор, взели децата като приемно семейство в дома си в Оболенск – малко градче с около 4600 жители на около 115 км южно от Москва, след като прочели призива на Елън Уайт към всяко адвентно семейство да се грижи за сираците. Молели се усърдно Бог да се изяви в живота на момчетата.

Случило се нещастие.

Данил и Никита имали два стари велосипеда – подарък от добри съседи – които обичали да карат. Не им харесвало обаче да ги качват с асансьора до седмия етаж на сградата, в която живеели. Не се вслушали в предупрежденията на Яков да не ги оставят на площадката на първия етаж. Един ден велосипедите изчезнали. Момчетата започнали да плачат горчиво.

„Да се молим и Бог ще помогне“, казала Наталия.

На сутрешното богослужение тя се помолила: „Мили Боже, моля Те, направи така, че този, който е откраднал велосипедите, да ги върне.“

Момчетата също се помолили.

В града имало само едно училище и Наталия била сигурна, че някой ученик ги е откраднал. С разрешение от директора закачила обяви из училището, в които пишело: „Деца от това училище откраднаха два велосипеда, които принадлежат на две деца в приемно семейство. Моля, върнете ги.“

Наталия и двете момчета се молели всяка сутрин и вечер цели три дни.

Звъннал звънецът от домофона, след което се чул мъжки глас: „Слезте долу и вземете колелото.“

Наталия видяла непознат човек, който носел скъп, чисто нов велосипед.

„Прочетох съобщението ви, докато вземах сина ми, който е в първи клас. – казал той. – Той е прекалено малък за такъв велосипед, затова реших да ви го дам.“

И така, големият велосипед бил взет от по-голямото момче, Данил.

„Господи, благодаря ти за това прекрасно колело“, помолил се той вечерта.

Никита също бил доволен, но му се искало да си има собствен велосипед. Наталия го посъветвала: „Моли се на Бога.“

Семейството се молело няколко дни за велосипед за Никита.

Една сутрин домофонът отново иззвънял и се чул мъжки глас: „Слезте долу да си вземете колелото.“

Наталия видял друг непознат мъж, който носел още един скъп велосипед, който бил по-малък от предишния. Човекът обяснил, че е прекалено голям за сина му първокласник.

Никита не можел да си намери място от радост!

Крадците не върнали откраднатите велосипеди, но семейството благодарило на Бога за отговерените молитви и за това, че са получили нещо по-хубаво отпреди.

„Благодаря на Бога за отговорите на нашите молитви – особено на моята молитва децата да опознаят Бога“, заявява Наталия.

Свързан урок >>