Смутен от новините за гладуващи хора в Африка, Марсело Дорнелас изоставил удобния си живот в Бразилия, за да снабдява с помощи от АДРА разкъсваните от войни държави Мозамбик, Ангола и Ирак.

Въпреки че е само на 48 години, косата на Марсело е напълно побеляла, а бръчките по лицето свидетелстват за годините на непосилна хуманитарна работа сред бомбени експлозии, силен пек, голям студ или проливен дъжд.

И все пак, не би желал да се върне назад.

„Не бях доволен от живота си през 1990 г., макар че живеех доста добре – казва Марсело в интервю в иракския град Ербил, където работил като директор на АДРА Кюрдистан. – Почувствах желание да помогна, когато видях кадри с умиращи от глад хора в Етиопия и Сомалия, където по онова време се водеше война. Знаех, че Бог ме призовава.“

Първата му задача била да помогне на Адвентната агенция за развитие и подпомагане да установи програма за снабдяване с храни на хора, бягащи от войната и сушата в 100 села в Мозамбик. В страната се водела гражданска война от 1977 г., а мирното споразумение щяло да бъде постигнато едва през 1992 г.

„Когато пристигнах, осъзнах, че ситуацията е по-сложна, отколкото съм предполагал – спомня си Марсело. – Не можех да се върна. Там имаше нужда от много помощи.“

Работил в Мозамбик осем месеца, но желанието му да помага на хората ставало все по-силно. Поради сериозно заболяване на майка му трябвало да съкрати престоя си и да се върне в Бразилия, за да се грижи за нея.

Следващото му назначение в Ангола го довело в страна, в която се водела гражданска война от 27 години. През първите си години имал ужасни преживявания и видял как отчаяни хора ядат обувки и мъртви кучета. По време на военна офанзива през 1993 г. спасил 20 деца от гладна смърт и от бомбите, като ги приютил в дома си в провинциалната столица Маланже в Северна Ангола.

„Онова, което виждах по-улиците, бе ужасяващо. Десетки деца, които бяха само кожа и кости, умираха от глад – казва той. – Не можех да понеса такова страдание. Събрах децата, които срещнах, заведох ги в дома си и ги нахраних.“

Марсело съдействал също така на АДРА да настани повече от 200 деца сираци в адвентни семейства в Маланже.

През 2016 г. заминал за Ирак, за да помага на вътрешните бежанци.

„Той е човек с голямо сърце – казва Лиандер Райс, бразилец, който работи като главен финансов служител на АДРА в Кюрдистан.“