Опечалените се събрали за погребението на една млада майка в адвентната църква в Миланге – град на около три километра от границата на Мозамбик с Малави.

Жената починала от усложнения поради ХИВ само пет дни след като родила момче. Нейният ХИВ позитивен съпруг и баща на детето бил умрял преди това.

Невръстното дете се съдирало от плач по време на погребението.

„Плачеше, защото нямаше кой да го нахрани“, разказва Клементе Матеус Малада, 61-годишен фермер, който присъствал на погребението.

Клементе разговарял с роднините на бебето и разбрал, че те нямат пари за мляко и пелени. Решил да им купи необходимите неща, но преценил, че може би ще ги продадат, затова им предложил да осинови детето.

Момчето на име Ластон сега е на пет години и е най-малкият от четиримата сираци, осиновени от Клементе и съпругата му. Те имат и четири свои родни пораснали деца.

Клементе, който отглежда зелен фасул и царевица във фермата си в западната част на Мозамбик, е активен църковен член и евангелизатор, довел 430 души до кръщение за последните 13 години. Най-много се вълнува обаче за четирите си осиновени деца, които са загубили родителите си заради ХИВ/СПИН.

„Бог ме е благословил с дарбата да водя хора при Него, но истинското щастие идва от грижата за тези сираци. Възрастните, които водя до Христос, могат да се грижат за физическите си нужди, докато децата биха страдали двойно без мене. Няма да има кой да задоволява физическите им нужди, а освен това биха могли да изгубят спасението си.“

ХИВ/СПИН е огромно предизвикателство в Мозамбик, но Клементе е сред адвентистите, които се опитват да помогнат. Той осиновил първия сирак, Роджерио, след като видял двегодишното дете да се рови в боклуците край пътя, за да намери храна. Роднини му казали, че родителите били починали и с радост му го дали, когато предложил да го отгледа.

Клементе осиновил други две деца по същия начин.

Сега Роджерио е на 15 години, а двете момичета – на 11 и 8.

„Най-малкото, което мога да направя, е да взема няколко деца и да ги храня в дума си“, казва Клементе.

Той копнее за адвентно училище, където осиновените му деца да учат в Миланге.

„Ние като църква трябва да инвестираме в образованието, да инвестираме в бъдещето на нашата църква“, казва Клементе.