След като присъствах на пасторска конференция в друга държава, приятели ме помолиха да донеса у дома кашон със 100 религиозни книги. Исках да помогна, но в моята страна има строг контрол върху разпространяването на религиозна литература.

„Ще взема кашона с книги, но само ако шофьорът на автобуса се съгласи да поеме отговорност“, казах аз на приятелите ми.

Шофьорът често се съгласява да носи допълнителен товар срещу заплащане. Съгласи се да го направи за 100 долара. Двамата с един приятел се качихме на автобуса и тръгнахме на дългото пътуване.

Пристигнахме на границата през нощта и шофьорът ме попита какво има в кашона. Искаше да знае как да разговаря с митничарите. Когато му казах, че там има 100 християнски книги, той извади стодоларовата банкнота от джоба си и ми я върна. „За мене е по-лесно да прекарам кокаин отколкото християнска литература“, заяви шофьорът.

Двамата с приятеля ми нямахме никакъв избор. Коленичхме до автобуса, след което преместихме книгите в куфарите си. Помолихме се отново и се присъединихме към опашката от пътуващи на граничната линия. Поставихме куфарите на гумената лента за проверка. Митничарят натисна бутона, за да задвижи лентата, но тя не се помръдна. Удари бутона още веднъж и започна да ругае. Лентата пак не се задвижи.

Погледна ни и каза: „Добре, вървете“ и ни посочи с ръка да вземем куфарите си.

След няколко минути стигнахме до втория граничен пост, за да влезем в родната ми страна. Поставихме куфарите на лентата, след което митничарят натисна бутона. Нищо не се случи. Започнае да ругае и накрая се обърна към нас: „Хайде, минавайте.“

Едва след като минахме границата, се осмелихме да погледнем назад. Митничарят бе спрял жената след нас и проверяваше багажа й ръчно. Благодарихме на Бога, когато отново седнахме на местата си.

Събота сутринта една жена от църквата пожела да разкаже необичайна история. Глас я събудил посред нощ и й казал: „Моли се за своя пастор.“ Тя не знаела, че пътуваме и смятала, че съм си вкъщи и спя. Гласът отново й казал: „Моли се за своя пастор.“ Накрая тя коленичила и се молила цял час.

Попитах я кога е чула гласа. Това бе станало точно в часа, когато двамата с моя приятел прекосявахме границата.

Въпреки че не мога да назова своята страна, моля ви да се молите за Божието дело.