Продължение от миналата седмица

Отворих тежкия шинел и се опитах да го използвам за намаляване на скоростта на падане. Тогава започнах да се моля с най-искрената молитва, която някога съм произнасял, с убеждението, че тя ще ми е последна:

„Боже, не мога да направя нищо, за да се спася, но наистина искам да видя Твоята десница в този момент.“

Осъзнах, че най-лошото нещо, което някога бях направил, бе решението ми да оставя Бога. Какво ще се случи с мене сега? Апартаментът в Ленинград и всички военни почести на света нямаха вече никакво значение.

Гледайки надолу, виждах отворения парашут на моя командир. Внезапно се появи вятър и ме избута право към неговия парашут!

Не можеш обаче да се задържиш за дълго върху парашут. Докато се плъзгах по него, моят комантир ме грабна със силните си ръце и ме притисна като в ментгеме. Падахме бързо и той ми каза как да държа краката си, за да се приземим колкото се може по-безопасно. След приземяването ни откараха в болницата само с леки наранявания. На следващия ден във вестника се появи историята за това невероятно преживяване. Всички смятаха, че подобни неща просто се случват, а това бе чудо.

От тогава молитвите ми бяха по-различни от преди. След две седмици по време на срещата с генерала вече имах готов отговор.

Когато влязох в канцеларията му, той ме погледна и се усмихна. Беше съвсем сигурен, че веднага ще откликна на предложението му.

„Размислих за щедрото ви предложение и реших да не остана в армията.“

Силно изненадан, той попита: „Какво ще правиш?“

„Ще последвам призива на партията. Ще отивам в нови места и ще облагородявам нова територия.“ По онова време от комунистите се искаше да развиват Сибир и да насърчават хората да се заселват там.

Генералът ме погледна втренчено. „Добре, войнико, виждал съм много луди хора, но ти си най-лудият от всички!“

След завършване на военната си служба пастор Жукалюк започва да работи тайно като пастор и да организира нелегалната работа по публикуване на религиозни книги и материали за адвентните вярващия в Съветския съюз. Той и съпругата му Евгения са били затворени за тази дейност и по-късно освободени. Те са женени от 63 години.