Бях си опаковал багажа и се подготвях да вляза в казармата. Баща ми постави ръка на рамото ми и ми даде Библия, която да нося със себе си.

„Ще бъда верен на Бога“, обещах му аз. Знаех, че няма да е никак лесно, но бях твърдо решен да опитам.

Присъедих се към другите новобранци и започнахме да се придвижваме към подготвителния лагер. Командирът направи марша ни възможно най-труден. Трябваше да прекосим река, пълзейки на ръце и колене, а когато водата стана по-дълбока, се наложи да плуваме с тежките раници на гърбовете си.

След като излязохме с пълзене на другия бряг, раниците ни бяха подгизнали, но не ни позволиха да си починем и да се изсушим. Продължихме да вървим с бързи крачки. Веднага след като пристигнахме в лагера, получихме различни задачи за изпълнение. Едва в полунощ имахме възможност да разопаковаме мокрите си раници.

Извадих дрехите си и останалите вещи, изтиснах водата и ги оставих да се сушат. Внезапно зърнах Библията, която моят баща ми беше дал. Въздъхнах, защото бях сигурен, че е унищожена от водата, но когато я докоснах, усетих, че е напълно суха. С удивление я извадих от раницата. Наистина бе суха. Всичко останало в раницата ми бе подгизнало от мръсната вода, а Библията бе суха. Чиста и суха. Така ми бе напомнено, че Бог е с мене.

По време на изтощителното обучение понякога забавях за прекрасното доказателство за Божието присъствие. Исках да спазвам съботата, но това бе много трудно. Молих се на Бога да ми помогне да намеря начин.

Тогава чух, че военните търсят войници, които да преподават на децата на офицерите. Веднага се записах. Благодарен съм, че бях избран за учител и не се налагаше вече да работя в събота.

Докато бях в армията, често говорех за вярата си. Моят съквартирант ми задаваше библейски въпроси и казваше, че вижда нещо по-различно в мене. Прие поканата ми да присъства на евангелизаторски събрания и след време предаде живота си на Исус.

Друг войник бе мюсюлманин. Баща му не желаеше той да стане християнин. Младият човек обаче бе посещавал адвентно училище и бе готов да стои твърдо за Христос. Говорехме много за Бога и не след дълго той стана адвентист.

Знаех, че Бог е с мене. Той бе запазил Библията ми суха в първия ден от обучението и бе направил възможно да спазвам съботата и да водя други при него по време на службата ми в армията.

Мартин Бенгоно е от Камерун.