Монсурат не казвала на приятелите си къде ходи в събота, но те забелязали промяната в нея. Била станала вече по-отговорна и не правела бели. Когато дошла ваканцията, Монрусат започнала да ходи в църквата на съседа си. Родителите й забелязали, че отсъства в събота и я запитали къде ходи, но тя отбягвала отговорите.

Семейството посещавало джамията и Монсурат отивала заедно с тях, но вместо да повтаря молитвите, които била научила в детството си, тя се молела в сърцето си на Исус. Майка й забелязала, че не рецитира молитвите и я запитала защо не го прави. Монсурат решила, че няма повече да крие вярата си от своите родители. Искала да бъде честна към тях и им казала, че е станала християнка.

Те се разгневили. Забранили й да разговаря със своя съсед християнин и да ходи на църква. Настояли всичките й приятели и учители да направят всичко по силите си, за да я накарат да се откаже от християнската си вяра. Макар че искала да бъде послушна на родителите си, тя отказала да се се отрече от Исус.

Накрая баща й заявил, че не му е вече дъщеря. Казал й, че трябва да напусне къщата и че няма да плати таксите за оставащите години в гимназията.

Монсурат се изплашила, че остава сама. Помолила се и Божият мир я завладял. Посочила Псалм 27:10 като своя надежда: „Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.“ Църковните членове й помогнали да плати училищните си такси, а една приятелка, която живееле близо до училището, я приела в дома си.

Монсурат често се опитвала да разговаря с родителите си, но те отказвали да слушат. Чувствала се много самотна. Църковни членове посетили семейството и помолили родителите й да я приемат обратно в дома си. Накрая те й позволили да се прибере вкъщи.

Нещата обаче не тръгнали добре и Монсурат осъзнала, че не може да продължи да живее в този дом. Попитала църковния старейшина какво да прави и той й предложил да се запише да учи в адвентния университет в Нигерия. Там можела да продължи да живее и да учи на спокойствие. Църквата щяла да я спонсорира и да плати таксите.

Монсурат се записала в университета Бабкок да учи за медицинска сестра. Сега родителите й се гордеят с нея и с това, което е постигнало. Дори я посетили няколко пъти, докато била в Бабкок. Монсурат се моли един ден семейството й да приеме Исус. Надява се нейната тистория да помогне и на други млади хора да останат твърди във вярата си.