Пастор Холиуел направлявал лодката по реката, докато 15-годишният му син Джак гледал към джунглата с надеждата да зърне ягуар. Над тях прелетял красив папагал, който издал кресливи звуци. Двигателят на лодката забавил ход и Джак видял двама добре облечени мъже да махат към тях от кану.

„Здравейте! – извикал един от тях. – Можете ли да ни дръпнете нагоре по течението?“

Пастор Холиуел знаел, че не е безопасно да спира при непознати, но нещо го накарало да отиде при тях. „Хвърли им въжето, Джак“, наредил той на сина си. Момчето им хвърлило въжето и мъжете завързали с него лодката си.

Двамата мъже се качили при тях и застанали до пастор Холиуел, докато той направлявал лодката по реката. Внезапно един от тях грабнал кормилото и направил рязък завой. Лодката рязко завила и се насочила към средата на реката. Внезапното движението едва не изхвърлило Джак във водата.

Пастор Холиуел се вгледал във водите след себе си. На десетина метра от тях едва се подавали стотици назъбени скали. Ако бяха попаднали върху тях, лодката би се разцепила на парчета.

„Благодаря ви – възкликнал пасторът. – Вие спасихте лодката и може би живота ни!“

Човекът се усмихнал, но не казал нищо и превел лодката през изпълнените с камъни води, след което отстъпил управлението на пастор Холиуел. „Благодаря Ви, че ни качихте, господине. Ако спрете, ние ще слезем тук.“

„Доста странно – помислил си пастор Холиуел. – Няма и следа от село наблизо.“ Спрял лодката, а двамата мъже скочили обратно в кануто си и се понесли по водата.“

„Гледай накъде поемат“, извикал Лио на сина си.

„Татко, те изчезнаха“, отговорил Джак.

Лио се обърнал назад. По реката нямало хора. Там нямало завои, нито вълни. Мъжете и лодката им били изчезнали.