Нямах намерение да ставам християнин. Срещнах Бог, докато бях в държавното училище с пансион. Всъщност, запознах се с момиче, което ми харесваше. Реших се да я поканя на среща, а след това влязох в нейната стая за учене, за да се опитам да я очаровам. Знаех, че е християнка, но това не ме притесняваше. Когато влязох в стаята, видях, че чете някаква брошура. Седнах и я попитах какво чете. Тя ми предложи една от брошурите и аз се престорих, че я чета, за да й направя впечатление. Когато я поканих на среща, тя любезно отказа, но настоя да продължа да чета. По-късно същата вечер седнах и я прочетох. Това бе урок от „Гласът на надеждата” във връзка с ада. Останах силно обезпокоен. Почти не успях да заспя през нощта.

Често си навличах неприятности, тъй като нарушаваш училищните правила. В съботната сутрин отидох в сградата на администрацията, за да проверя дали са ме хванали в някакво нарушение през седмицата, в резултат на което да са ме наказали с работа в кампуса.

Докато четях списъка, едно момче приближи и ме покани да отидем заедно на богослужение в голямата зала. Не бях ходил на църква от десет години и не се интересувах от религията. Не знам как, но приех поканата. Мисля, че дори той остана учуден, когато приех. Минахме през кампуса и влязохме в голямата зала. Не ми беше хрумвало, че момичето, което поканих на среща, е адвентистка.

Случи се нещо доста необичайно. Имах в джоба си два долар, които смятах да похарча за пиене в събота вечерта. Когато мина кошчето за дарения, самият аз изненадах себе си, като пуснах два долара. По-късно разбрах, че това ме е спасило от пиянство през уикенда.

Открих, че тази група гимназисти се занимава с нещо повече от молитви и пеене. Те имаха силна младежка програма. Бях заинтересуван от това, което правеха, и останах целия следобед, за да ги наблюдавам. Следващата седмица се присъединих към младежкия им клуб. Всички бяха изненадани.

Макар че не бях приел поканата да посетя църква само заради момичето, което харесвах, аз се зарадвах да я видя на богослужението. Тя ме поздрави и ми помогна да се чувствам добре приет на църковните събрания. Въпреки всичко, отказваше да излезе с мене.

Още от първото си посещение в църквата, реших да спра да пуша и да пия. Благодаря на Бога, никога повече не употребявал тютюн и алкохол. След като се отделих от старите си приятели, те започнаха да ми се подиграват за интереса ми към религията. Молеха ме да пийнем заедно и правеха всичко възможно да ме върнат при себе си. Аз отказвах. Намерих си нови приятели в църквата. След още няколко месеца отдадох живота си на Христос и Го последвах, като се кръстих. По онова време бях на 17 години.