Пол Браун и семейството му са истинско благословение за мене. Преди няколко години, когато се преместиха наблизо, дядо ми попита Пол дали ще може да кося тревата в двора му. Той се съгласи и скоро между мене и семейството му се създадоха приятелски отношения. Открих, че те са много приятни хора. Децата му Пейтън и Сторми са с чувство за хумор и приятелски настроени. Майка им Кристи е толкова добра и винаги готова да помага.

Веднъж попитах Пейтън защо никога не са си у дома в събота. Мислех, че е малко странно да не мога да работя за тях точно в този ден. Пейтън ме покани в тяхната църква и на мене ми хареса, но след известно време започнах да я пренебрегвам. След шест месеца отново се върнах в църквата – този път завинаги.

Присъединих се към клуба на Приключенците. Веднъж, на връщане от лагер, заедно с Пейтън и братовчед ми Хънтър си говорехме за училище. Двамата с Хънтър не харесвахме нашето училище, защото там момчетата постоянно се биеха. Хънтър каза, че се надява някой ден да отидем в християнски колеж. Пейтън попита: „Защо просто не се запишете в християнско училище?” Родителите ни се съгласиха да ни пуснат в адвентното училище в нашия град Елкинс, а Пол ни намери спонсори. Училището наистина ми харесва. Учителите са много добри, а учениците са добронамерени и никога не се бият.

Един ден на път за църквата Пейтън заяви, че иска да бъде кръстен. Двамата с Хънтър също пожелахме да се кръстим заедно с него. Минахме библейския курс заедно и се кръстихме на 2 ноември 2013 г.

Църковните членове са най-приятните хора, които някога съм срещал. Винаги ни посрещат добре. Пасторът Дон проповядва така, че винаги ме трогва. Хората там са като мое второ семейство.

Чувствам се благословен от това, че мога да познавам Църквата на адвентистите от седмия ден. Никой в моето семейство не се държи като адвентистите. Близките ми не разбират защо не правя някои неща, които преди съм правил. Вторият ми баща не може да разбере защо не ям свинско, след като винаги съм го използвал за храна. В началото ми беше трудно, но се радвам, че се вече не ми е необходимо. Виждам промяна в теглото си и в поведението си. Всичко стана по-добро след кръщението ми.