Ми Ей Ким била разочарована. Тя пристигнала в Токио от Китай, за да следва, но не могла да намери китайска адвентна група, а все още не разбирала добре японски език, за да общува с хората. Имала обичай да се покланя на Бога всяка събота в Китай и затова започнала да се безпокои за духовния си живот.

Докато учила японски език, Ми Ей се молила Бог да я насочи към университет близо до адвентна църква. Била приета в университет извън Токио и за своя радост открила, че наблизо има адвентна църква. Членовете й предложили да я взимат всяка събота. Какъв отговор на молитва!

Пасторът на малката група вярващи я приветствал и я запознал с останалите. Ми Ей почувствала топлината на общуването и се зарадвала от духовната подкрепа в град, който според приятелите й бил негостоприемен към чужденците. Очаквала с нетърпение настъпването на всяка събота.

След като завършила, Ми Ей се завърнала в Токио, за да започне работа. Отново потърсила църква, в която да се покланя на Бога. Научила, че има китайска група, която се събира в една от японските църкви в града. Колко скъпоценно било богослужението на майчиния й език.

Ми Ей живее от 10 години в Япония и понякога все още се чувства като чужденец. Знае на какъв стрес са подложени хората в чужда страна и разбира каква радост изпитват, когато се срещнат с някой говорещ техния език. Нейното църковно семейство й помага да подхранва духовните си корени и затова има огромно значение в живота й.