Повече от половината от световното население живее в градове, но адвентното дело там изостава. Бог има специално отношение към градовете. Говорейки за Ниневия, Той пита: „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град…?” (Йона 4:11). Тук на земята Исус, „когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36).

Исус е показал как да служим. Той е общувал с хората, проявявал е съчувствие, помагал е на нуждаещите се, печелил е доверие, след което им е заръчвал да го следват.

Пастор Уейн Краус помогнал да се основе църква в област на север от Сидни, Австралия, където живеят хиляди семейства, които никога не са стъпвали на богослужение. Веднъж младеж помолил две жени от църквата да го заведат в метадоновата клиника за лечение. Те се съгласили и приготвили хубаво ядене на този млад човек, пристрастен към хероина.

Младежът започнал да посещава църквата. Всеки съботен следобен църковни членове го водили за метадоново лечение. Когато се наложило да се яви в съда, няколко от тях отишли да го подкрепят. След съдебното заседание майката на младежа се запознала с хората, които помагали на сина й. Попитала ги дали може да посети църквата.

След няколко седмици група младежи облечени в черни кожени дрехи с метал по тях влезли в църквата и седнали на първия ред. Пастор Краус променил проповедта си и започнал да говори за великата борба между доброто и злото.

След богослужението пастор Краус заговорил посетителите и разбрал, че те са от семейството на младия наркоман. Били дошли да видят каква е тази църква, която проявява такава любов към техния син и брат. Попитали пастор Краус как да застанат на Божия страна. Той им обяснил спасителния план и те се помолили да направят Исус центъра на живота си.

Никой от тях нямал Библия и единствените екземпляри, които пасторът намерил, били от шкафа за загубени вещи. Предложил ги на новите си приятели и им показал откъде да започнат да четат. Един от тях, певец в рок група, получил овехтяла Бибия. Пасторът предложил да му намери нова, но младежът нежно я погалил и казал: „Никога не съм имал Библия. Сега тя е моя.”

Всеки град по света е изпълнен с хора гладни за нещо ново. Те са Божии синове и дъщери, но все още не го знаят. Имаме поръчение да споделим Божията любов по целия свят. Това включва и градовете. Те очакват нас, а ние какво чакаме?