От готическата катедрала до свещеното дърво на африканците, от джамията до будисткия храм, местата за поклонение като Мека или Ерусалим, множеството религиозни здания свидетелстват пред целия свят за универсалността и постоянното присъствие на религиозната вяра.

Но времената се менят и нашата епоха се отрича от духовните ценности пред един агресивен материализъм, често пъти подкрепян от политически сили.

Колкото и скептично да е настроен човек, ще му е трудно да отрече висотата на нравствените идеали на християнската религия и да остане искрен. В нейния център стои една възвишена Личност ­ Исус Христос.

Християнството е историческа религия и Христос е нейният основател. Да се отрече историческото Му съществуване означава да отречем съществуването на християнството.

Данни за живота, дейността и учението на Исус Христос намираме не само в Новия завет, но и в редица небиблейски източници. Знаменитият еврейски историк Йосиф Флавий ­ съвременник на Христос, в кн. "Юдейски древности" пише за този странен Учител, макар и от позицията на неутрален историк. Редица древноримски писатели като Тацит, Светоний и др. споменават Христос и християнството като реални исторически факти.

В Стария завет на Библията стотици години преди появяването на Месия е предсказан целият Му живот: времето на появяването Му, месторождението Му, спасителната Му мисия, разпятието Му. А Новият завет потвърждава буквално изпълнението на тези пророчества.

Ренан изразява преклонението си пред Исус Христос със следните знаменити думи: "Да бъде вечна славата Ти, благородни Инициаторе! Твоето дело е завършено. Твоята Божественост е утвърдена. Не бой се, че изграденото с Твоите усилия здание ще бъде разрушено поради грешка. Ти Си такъв крайъгълен камък на човечеството, че да бъде изтръгнато Твоето име от този свят, би значило да бъдат разклатени основите на вселената."

Еврейският народ

Цивилизациите се раждат, развиват се, залязват и умират. Египетската, Вавилонската, Китайската, Персийската, Гръцката, Римската империя, Империята на маите и ацтеките са преминали през един и същи кръг на развитие и регрес. Познали са моменти на слава, но не са могли да спрат фаталното течение на съдбата си. Една след друга всички са отнесени от неумолимия вихър на историята, оставяйки ни като наследство каменни развалини, паметници, мъртви езици, митологични спомени. "Само еврейският народ, победен и разпръснат, оцелява в света със своите обичаи, език, вяра, мечти", пише Айне Герин. Пръснати сред народите, преследвани безмилостно, потискани от царе, оковавани от цезари, хвърляни в газови камери от фюрери, евреите са се огъвали като тръстика, но без никога да бъдат пречупени. Тяхната съдба е предизвикателство към историята. Израил е жив археологически паметник. Неговата жизненост, устойчивост, неговото присъствие днес се дължат на факта, че той въплъщава Божието откровение, че е носител на една вест. Библейските пророци от древни времена бяха предсказали неговата изключителност. Този народ, за който Бог бе казал: "Ще бъдеш най-малкия от народите", нямаше никакви изгледи да бъде изключителен без свидетелството, което носеше.

От времето на Авраам едно голямо множество от човеци, наречени пророци, заявяват, че Бог, Творецът, се изявява, за да бъде опознат. Ако това твърдение е вярно, намесата Му в живота на Израил е исторически феномен, който не може да бъде отминат с мълчание. Историята на евреите, отразена в Стария завет е дълга поредица от интервенции на Бог в техния живот. Във всички върховни моменти Бог е въздигал мъже, които в името на Вечния са държали сметка на царе, на свещеници и народ. Били са съвестта на нацията и са посочвали пътя, който тя трябвало да следва.

Пророчествата

От всички месиански пророчества, това за смъртта на Исус Христос е едно от най-забележителните, защото обявява точната година.

Нека се върнем в 538 г. пр. н.е. Първи министър на Дарий Мидянина цар на Вавилон, е пророк Даниил. Дълбоко натъжен от състоянието на Ерусалим и на Божия храм, които са в развалини, и чувствайки се солидарен в отговорността за греховете на своя народ, той изповядва пред Бог заблужденията и отклоненията на Израил: "О, Господи, велики и страшни Боже, ...съгрешихме, ...вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди.... Господи, според всичката Твоя правда, моля Те гневът Ти и яростта Ти да се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм... Осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име!" (Дан.9:4,5, 16-18).

Божият служител е все още в молитва, когато ангел Гавриил идва с отговора...

Историята

Има един неумолим съдия, непогрешим в своите присъди, пред когото трябва да се преклоним. Този съдия е историята. Както диамантът оставя неизличима следа върху стъклото, така тя оставя следите си, когато Бог бележи вървежа. Срещнати с летописите на народите, пророческите текстове дават неоспоримо свидетелство за боговдъхновеността на Писанията, в които говори сам Бог чрез Своите пророци.

Христос наистина ли е съществувал?

Навярно сте удивени от факта, че се поставя подобен въпрос ­ очевидно безсмислен, защото историчността на Исус е извън всяко съмнение. От две хиляди години насам за Него се говори като за реално съществувала историческа Личност. Бихме се изкушили да отговорим с думите на богослова

Р. Бултман: "Съмненията относно това, дали Исус Христос наистина е съществувал, не почиват на никакви основания и дори не е необходимо да бъдат опровергавани".

Ако Христос не е съществувал, как може да се разбере упоритостта и мъченичеството на апостолите?

Те именно образуват онази група, която за първи път разгласява по четирите посоки на света възкресението на Христос. Много бързо милиони новоповярвали се присъединяват към първите последователи. Но как да си обясним религиозно движение с такъв глобален обхват и с такава широта без учител, който да го е създал и който да не е бил обкръжен от свои последователи? В началото на християнската религия е трябвало да има един гений, нещо повече ­ един Свръхчовек.

Христос е Личност, Която се вписва в историята. Роден е при царуването на Ирод Велики, юдейски цар.

Година първа от нашата ера не отговаря на нищо. Монахът Денис Малки бил натоварен със задължението да установи датата на Христовото раждане. Но при установяването сгрешил с четири години. Смятал, че година първа на християнската ера съвпада с година 754 от римското летоброене. Но по това време Ирод Велики бил вече мъртъв от четири години. Трябвало е да фиксира раждането на Христос в 750 г. от римското летоброене.

Ирод умрял в 37 година от своето царуване, която е година четвърта от нашата ера.

Историците разделят човешката история на две ери: пр. Хр. и сл. Хр. Тя е маркирана от Христос с толкова дълбок отпечатък, че цялата ни система на датиране зависи от годината на Неговото раждане. Какво е било това Същество с подобен колосален авторитет, че от двадесет века насам неизброими множества от Негови почитатели се прекланят дори само пред името Му?

Обръщайки се към Исус Христос, Ренан пише: "Хиляди пъти по-жив, хиляди пъти по-обичан след Твоята смърт, отколкото през дните на пребиваването Ти тук долу, Ти стана дотолкова ъгловият камък на човечеството, че да се изтръгне Твоето име от света би означавало да бъде разтърсен той до основи. Между Теб и Бог не може да се прави разлика."

Твърденията на Исус

Смелостта на тези твърдения удивлява тълпите и скандализира свещениците по онова време:
- "Аз Съм Светлината на света" (Йоан 8:12).
- "Аз Съм Възкресението и Животът" (Йоан 11:25).
- "Аз Съм Хлябът на живота" (Йоан 6:35).
- "Аз Съм добрият Пастир" (Йоан 10:11).
- "Аз Съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6)
- "Думите, които ви говоря, дух са и живот са" (Йоан 6:63)
- "Всеки, който е от истината, слуша Моя глас" (Йоан 18:37)
- "Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот" (Йоан 5:24)
- "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" (Марко 13:31)
- "Човешкият Син... дойде... да даде живота Си откуп за мнозина" ( Мат.20:28)

Никога човек, пророк или философ, не е живял така тотално това, което е проповядвал.

Доказателство за възкресението

Исус дойде на нашия свят в смирение, без външен блясък. Неизвестни хора се присъединяваха към Него и Го напускаха в критичен момент. Около Него се тълпяха бирници и проститутки, които се сменяха на свой ред. Интелектуалният елит Го осъди на смърт и то на кръст.

С изключение на Исус Христос никой основател на религия не е възкръснал. Лао-Дзъ, Конфуций, Буда и Мохамед са останали затворници на своите гробове. Това, което придава във висша степен изключителен и Божествен характер на християнската религия, е, че нейният Основател разкъса връзките на смъртта.

Какви доказателства имаме за възкресението?

Въпросът е фундаментален, защото Неговата победа над смъртта е основата на християнството. Ако Исус Христос не е излязъл жив от гроба, цялата вяра на християните би се сгромолясала, повличайки в разгрома си и надеждата за бъдещо спасение. Това е заключението, до което достига и апостол Павел: "Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед... При това ние се намираме и лъжесвидетели Божии;... Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление" (1 Кор.15:14-19).

Няма никакво съмнение, че тази надежда съществува. Павел потвърждава с голяма сила: "Но сега Христос е бил възкресен ­ първият плод на починалите" (1Кор.15:20). С други думи Неговото възкресение е прелюдията, залогът, гаранцията за нашето възкресение. Това убеждение у апостола е така дълбоко, че той отдава нашето спасение и на вярата в Христовата победа над смъртта: "Ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш" (Римляни 10:9).

Чрез Своето възкресение Христос доказва, че е наистина Божи Син, както твърди. Той дава най-убедително доказателство за Своята Божественост. Това върховно чудо оправдава факта, че Неговите ученици Му отдават поклонение като на Бог. То е и най-непоклатимото доказателство за личната намеса на Бога в историята на човечеството.

Христос многократно предсказва, че на третия ден след смъртта Си ще възкръсне. Ще цитираме само едно от Неговите пророчества, произнесени пред дванадесетте и докладвани от евангелистите: "От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне" (Мат.16:21).

Свещениците добре разбират, че Той обещава да възкръсне след три дни. Ето защо вземат всички предпазни мерки, за да се подсигурят срещу всякаква интервенция на фанатизъм от страна на учениците. Поставят стража пред гроба и запечатват камъка, който затваря входа му (Мат. 27:62-66).

Сигурността на факта

След смъртта на своя Учител учениците са дълбоко обезкуражени. Вярата им е разтърсена от тежка криза. Няколко дни по-късно вярата им възкръсва ­ подновена и преобразена, и то завинаги. Колкото страхливи са били в началото, толкова са твърди и одухотворени от един неукротим кураж, след като Христос излиза жив от гроба.

На какво се дължи този обрат?

Как съмнението се превръща във вяра?

Как тези обхванати от ужасна паника хора, укрили се в Ерусалим при разпятието, само след няколко дни стават герои, готови на мъченичество?

Как се стига дотам, че да повярват в такова невероятно, стъписващо събитие?

Какво е станало в душите им?

Трябва да е събитие от изключителна важност, за да ги разтърси толкова дълбоко. То полага на непоклатима основа тяхната проповед и то до такава степен, че ап. Петър публично обвинява присъстващите свещеници: "Исуса... вие убихте и разпнахте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като разкъса връзките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея... Този Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели" (Д.А. 2:22-24, 32).

Без възкресението и явяването на Христос всичко би приключило на Голгота.

Най-древното писано свидетелство е това на ап. Павел в Първото му послание до коринтяните. Приема се, че датира не по-късно от 57-58 година и следователно трябва да е по-древно от четирите евангелия.

Ето какво заявява апостолът: "Защото първо ви предадох онова, което и приех;
-че Христос умря за греховете ни;
- че бе погребан;
- че бе възкресен на третия ден според Писанията и
- че се яви на Кифа,
- после и на дванадесетте,
- че след това се яви на повече от 500 братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха,
- че после се яви на Якова,
- тогава на всичките апостоли;
- а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите ... понеже гоних Божията църква". (1 Кор. 15:3-9).

Неговите явявания

Апостол Павел основава своите убеждения на шест последователни явявания на Исус Христос. Но би могъл да посочи и други.

Текстовете, събрани от евангелията, от Деяния на апостолите и от Първото послание на ап. Павел до коринтяните ни позволяват да си съставим списък от десетина явявания на Исус след възкресението Му.

1. Явява се най-напред на Мария Магдалина в неделя сутринта близо до гроба и й заръчва да извести на учениците Му за това събитие. (Йоан 20:11-18)

2. Малко по-късно спира святите жени, които тичат към Ерусалим. Те току-що са напуснали гроба със смесени чувства на удивляваща се вяра и радост, не знаейки какво да мислят. Заповядва им да кажат на учениците Му, че ще отиде в Галилея (Мат. 28:8-10).

3. В следобеда на същия паметен ден върви пред двама от учениците Си, отправили се за Емаус. Виждайки тяхната тъга и съмнения, Исус ги укорява за мудната им вяра и им обяснява всичко казано за Него в Писанията (Лука 24:13-35).

4. Вечерта на същия ден Той се явява на учениците Си, които са събрани в Ерусалим в отсъствието на най-скептично настроения от тях ­ Тома. За да ги убеди, че не е призрак, Той дава да Го пипнат и яде с тях (Йоан 20:19-23; Лука 24:36-42).

5. Осем дни по-късно Исус ги среща на същото място. Този път и Тома е там ­ същият, който заявява: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам". Сега му се удава случай да постави пръста си върху раните. Можем да разберем силните му чувства, когато се хвърля в нозете на Исус Христос и възкликва: "Господ мой и Бог мой!" (Йоан 20:28).

6. След известно време, когато учениците са вече в Галилея на срещата, определена им от техния Господ, Той се явява на седем от тях край брега на Тивериадското езеро. Това е третият път, когато след възкресението Си разговаря с група вярващи (Йоан 21:1-24).

7. Явява се на Петър (Лука 24:34).

8. Явява се на Яков.

9. Случаят с най-голям брой хора, срещнали се с Исус Христос след възкресението Му, е на Галилейската планина. Сигурно това е Неговото явяване, споменато от Павел, на което присъстват не само единадесетте ученици, но и повече от петстотин вярващи (1Кор.15:5-7; Мат.28:16).

10. На четиридесетия ден след възкресението Си Той се среща със Своите апостоли на Маслинената планина. Оттам гледа града и хвърля последен поглед към склоновете и краищата на планината, осеяни с храсти ­ свидетели на Неговата агония и арестуване. Сега, малко преди да се възнесе на престола на славата, Той се обръща към учениците Си и им дава върховното обещание: "Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на света" (Мат. 28:20).

Докато простира ръце над тях да ги благослови, започва бавно да се издига към небето, изчезвайки в облак (Д.А. 1:1-11).

11. Приблизително четиридесет години след възнесението Си Христос се явява на Савел (ап. Павел) по пътя от Ерусалим за Дамаск. Това е денят, в който най-свирепият гонител на християнската църква се обръща към вярата.

Удивителната промяна на Савел

Савел (Павел) тръгва за Дамаск с намерението да изкорени от лицето на земята всички християни. Но когато влиза в града, вече е напълно променен човек.

Ослепен от видението, потресен от току-що получените откровения, той се нуждае от близо три години размишление в самотните местности на Арабия, последвани от девет години изследване на Свещените писания и търпеливо изчакване в Тарс, неговия роден град. След това като апостол на Христос той прекосява морета, преминава Сирия, Турция и Гърция, с неуморимо усърдие основава християнски църкви, посреща най-свирепите преследвания, без никога да промени новата си ориентация.

Ето един наистина изключителен свидетел! Когато Павел се убеждава, че е видял възкръсналия Христос, всички спомени за преживени събития от оная забележителна Пасха насам нахлуват в душата му: празният гроб, куражът на учениците, тяхната необяснима радост, непоклатимата им увереност, славната мъченическа смърт на Стефан. Всичко това не може да се дължи на някаква банална история с открадването на труп. "Подобно на голямото парче скала, поставено пред входа на Исусовия гроб, това съмнение бе отхвърлено като от някакъв гигантски катапулт."

Броят и достоверността на свидетелите

Броят на свидетелите на Христовото възкресение е впечатляващ ­ повече от петстотин души Го виждат, разговарят и преживяват с Него незабравими часове.

Множество адвокати са успявали да постигнат от съдебните заседатели присъди, с помощта на по-малко и по­неубедителни доказателства. Колко съдебни заседатели са изпратили на ешафода хора, признати за виновни в извършването на криминални престъпления, само въз основа на показанията на един или двама свидетели!

Исус е заобиколен в живота Си, в смъртта Си и във възкресението Си от истинско изобилие на свидетели, чиито показания църквата е съхранила през вековете. Честността и искреността на учениците Му са единодушно признати и извън всяко съмнение. Те не могат да бъдат обвинени в лъжа. Явното им придържане към истината; преследванията и мъченическата смърт, които претърпяват за вярата си в своя Господ; свидетелството им за Неговото възкресение отстраняват всяко съмнение по отношение на морала им.

Имало ли е халюцинации?

Твърди се, че апостолите може да са имали халюцинации. Каква нелепост! Тези сурови и груби галилейски рибари ­ невропати? Най-голямата религиозна революция на всички времена да е основана на отклонение в сетивата и на една химера на духа! Не, хиляди пъти не!

"Халюцинацията е чисто субективно явление, което варира както според темперамента, така и според умствените наклонности на хората

Виждайки празния гроб, Магдалина решава, че тялото на Исус е откраднато. Святите жени си спомнят обещанието на Господа, според което Той трябва да възкръсне, но чак след като ангелите насочват вниманието им към този факт (Лука 24:7). Когато разказват на учениците, че са видели гроба празен и че ангели са им обявили възкресението на Господа, те не им вярват и смятат това за празни приказки (Лука 24:11). Не вярват и на разказа на двамата от Емаус (Марк 16:3). Тогава самият Господ се явява вечерта на същия ден в таванската стаичка в Ерусалим и ги укорява за неверието и твърдостта на сърцата им (Марко 16:14). Цели осем дни Тома отказва да приеме свидетелството на всички останали и иска очите му да видят и ръката му да пипне, за да повярва (Йоан 20:25).

"Когато благовестието се приеме в неговата сила, няма нужда да се внушава вяра чрез убеждаване или чрез хипноза. Така и учениците на Исус неочаквано и бързо променят убеждението си при появяването на Този, Чието възкресение са отричали само миг преди това."

Колко близки и подобни на самите нас чувстваме хората, на които е било така трудно да повярват; които са живели в постоянен страх да не бъдат измамени, та дори от собствените си сетива!

Когато Исус им се явява в къщата в Ерусалим, те смятат, че виждат призрак. Трябват им думи и действия от Негова страна, за да се успокоят страховете им и да се разсеят съмненията им. В този смисъл можем да сме доволни, че учениците трудно са повярвали. Тяхното свидетелство в случая става по-убедително. Особено сме щастливи, че сред тях е и Тома, чиито нозе са здраво стъпили на земята и който иска факти и доказателства за своята вяра. Ето ви човек, който добре владее сетивата си; който не приема нищо, докато окото му не го види; който иска да чуе и да пипне. Неговото свидетелство разкрива една неоспорима автентичност. Съмненията на тези хора отстъпват единствено пред неопровержимото доказателство на личното присъствие на Христос, Който носи белезите на разпятието и се оставя да Го пипнат, говори и дори яде с някои от тях.

На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. (Д.А. 1:3) Тези (неща) са написани, за да повярвате, че Исус е Христос ­ Божият Син. (Йоан 20:31)