Някой някога отнасял ли се е към теб грубо? Какво направи? Давид ни показва как да направим добро на някой, който е жесток спрямо нас?

Войникът слизал по планинския склон. Той се подхлъзнал на пясъка, но след това запазил равновесие и продължил да бяга.

-Саул и войниците му идват! - задъхано казал на Давид. - Цар Саул идва с хиляди войници! (Виж 1 Царе 24:2)

Вече не момче, Давид и 600 мъже, които били с него бързо се изкачили до една голяма пещера, където можели да се скрият. В пещерата било много тъмно и тихо. Давид и хората му се скрили зад големите камъни. Те едва дишали.

Давид и хората му бягали от месеци от цар Саул и войниците му. Знаело се, че цар Саул искал да убие Давид. Защо? Защото цар Саул ревнувал от победите на Давид в битките. Хората обичали Давид. Те дори измислили песен за него, в която го сравнявали с цар Саул. Цар Саул въобще не харесал това!

Неочаквано един мъж влязъл в пещерата. Много висок, голям мъж. Саул! Царят се обърнал с лице към пещерата. Той клекнал и сложил мантията зад себе си.

- Виж! - един от мъжете, които се криели, пошушнал на ухото на Давид. - Господ ти дава възможност да убиеш цар Саул.

- Не мога - отговорил Давид - понеже Бог го е поставил цар. Не мога да му навредя.

Тогава Давид извадил острия си нож от колана. Той изпълзял бавно и безшумно към цар Саул, след което протегнал ръка и отрязал парче от мантията на царя.

Давид изпълзял обратно безшумно към хората си. Но след това започнал да се чувства зле за това, че е отрязал от манията на царя.

Когато Саул се изправил и излязъл от пещерата, Давид го последвал.

- Господарю мой, царю! - извикал той.

Саул се обърнал бързо и видял Давид да стои на входа на пещерата.

- Аз и хората ми можехме да те убием - казал Давид. - Но аз никога не бих те наранил, защото си избран от Господ. Виж! - извикал Давид, като вдигнал парчето плат, което бил отрязал от мантията на царя. - Това е доказателство, че можех да те нараня.

- Това наистина ли си ти, Давид? - отвърнал Саул. - Ти си по-добър човек отколкото съм аз - казал той със сълзи, стичащи се по лицето му. - Ти си милостив. Зная, че след мен ти несъмнено ще бъдеш цар на Израил. Само ми обещай, че няма да нараниш семейството ми.

И така цар Саул и неговите 3 000 войници започнали дългото пътешествие към къщи.

Господ бил щастлив заради начина, по който Давид се отнесъл към Саул този ден.